Ръстът на респираторните инфекции е сезонен, грипът не доминира в областта

В средата на зимния сезон в област Кърджали се наблюдава повишаване на случаите на остри респираторни заболявания при децата, но ситуацията не е необичайна за това време на годината и не може да се определи като грипна епидемия. Това коментира за БНР Радио Кърджали д-р Димитър Димов, един от водещите педиатри в региона.

По думите му, ръстът на респираторните инфекции се забелязва традиционно от средата на януари, като не всички случаи могат да бъдат определени като грип. Направените тестове показват, че при част от децата се доказва грип, но при други резултатите са отрицателни. Клиничната картина включва кашлица, висока температура, отпадналост, а в някои случаи и повръщане, разстройство или кръвотечение от носа – симптоми, типични за вирусните инфекции на дихателните пътища.

Д-р Димов отчита, че през последните дни в някои населени места извън областния център вече се наблюдава тенденция към намаляване на броя на болните, след по-активен период през предходните две седмици.

Според педиатъра, обявяването на грипни ваканции често се случва със закъснение – в момент, когато заболеваемостта вече започва да спада. Той подчерта, че ефектът от подобни мерки би бил по-голям, ако се прилагат още в началото на повишената заболеваемост, с цел прекъсване на веригата на предаване. Като по-ефективна превенция посочи активното наблюдение в детските колективи – измерване на температурата, ранно разпознаване на симптомите и изолиране на децата с признаци на инфекция.

Най-засегнати в момента са учениците, а не децата в предучилищна възраст. При школските деца заболеваемостта е значително по-висока, което се обяснява с по-интензивния контакт в затворени помещения и по-трудното ограничаване на присъствието им в класните стаи при леки симптоми.

По отношение на диагностиката, д-р Димов уточни, че грипните тестове обикновено се закупуват от родителите, тъй като към момента няма осигурени безплатни такива за педиатричните кабинети. Изследването има значение основно за терапията. При доказан грип в началния стадий може да се приложи противовирусно лечение, докато при други вирусни инфекции се разчита на симптоматична терапия и средства, подпомагащи имунната система.

Практиката показва, че в немалко случаи вирусната инфекция се усложнява с бактериална, което налага внимателно проследяване и допълнителни изследвания. Антибиотично лечение се назначава само при наличие на убедителни данни за бактериална инфекция, като лабораторни показатели и клинични находки. Не всяка бактериална инфекция обаче изисква антибиотик, тъй като организмът често може да се справи сам.

Д-р Димов коментира и темата за прекомерната употреба на антибиотици, която остава сериозен проблем у нас, включително в детската възраст. Според него въведените ограничения и електронната рецепта имат известен контролиращ ефект, но не са довели до желаното намаляване на употребата. Основният риск от честото и неправилно приложение на антибиотици е развитието на антимикробна резистентност – процес, който вече прави част от познатите медикаменти неефективни.

Педиатърът изрази умерен скептицизъм към приетата национална програма за борба с антимикробната резистентност, като подчерта необходимостта от ясни, работещи алгоритми за лекарите, които едновременно да насочват лечението и да ги защитават при вземане на медицински решения. Според него, без промяна в обществените нагласи и без по-добра координация между институциите и практикуващите лекари, реален ефект ще бъде трудно постижим.

 

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.