Д-р Сезгин Бекир: Нужни са програми за превенция на самоубийствата

След трагичните случаи със загинали ученици, вследствие на техните самоубийства, обществото отново поставя въпроса за реакцията на институциите и грижата за психичното здраве на децата.

Защо младежите стигат до тази уязвимост, водейки ги до фатални решения, жертви ли са те на продължителен тормоз или липсва навременна подкрепа, повече по темата коментира в ефира на Радио Кърджали психологът д-р Сезгин Бекир.

 
По думите му е трудно за непрофесионалисти да разпознаят кога едно дете е в сериозен риск, тъй като юношеството по принцип е период на резки поведенчески промени. Именно затова всяка внезапна и необичайна промяна в поведението – независимо дали е положителна или негативна – трябва да бъде сигнал за внимание от страна на родители, учители и специалисти.

 Д-р Бекир подчерта, че самоубийството често е реакция на дълбока кризисна ситуация, при която детето не успява да намери изход и подкрепа. Липсата на споделяне, усещането за безпомощност и гняв са сред ключовите рискови фактори.

 Според него не бива да се правят обобщения, че институциите не чуват децата, но е факт, че трагичните случаи поставят въпроса дали се прави достатъчно.

Освен училището, изключително важна роля има и семейството, където децата трябва да се чувстват приети и подкрепяни, независимо от успехите или неуспехите им.

Като възможно решение д-р Бекир посочи нуждата от национална програма за превенция на самоубийствата, която да включва обучение на учители, психолози и педагогически съветници, както и ранно разпознаване на рисковото поведение.

 По думите му положителен пример са и часовете за развитие на социално-емоционалните умения в училище, които допринасят за психичното благополучие на учениците.