Интервю
Интервю с Гергана Димитрова
сряда 11 февруари 2026 10:30
сряда, 11 февруари 2026, 10:30
Строеж на язовир "Ивайловград"
СНИМКА: Държавен архив - Кърджали
Размер на шрифта
Покрай интензивните валежи и контролираните изпускания на язовирите от каскада „Арда“, общественото внимание отново се насочи към тези мащабни съоръжения. Макар днес да ги възприемаме като част от пейзажа, историята на язовирните стени в Кърджалийско е сложна и многопластова, запазена в архивни документи и човешки съдби.
В Териториалното поделение на Държавен архив-Кърджали се съхраняват няколко архивни фонда, свързани с трите язовира по река Арда, както и фонд, отразяващ инвеститорския контрол и дейността на хидровъзел „Кърджали“, отговарял за строителството и надзора на съоръженията.
„Съхраняваните документи са предимно от административен характер – планове и програми за строителството, доклади за дейността, финансови документи, заповеди, разпореждания и работни проекти. Значителна част от тях са свързани и с изселването на населението от селата, попадащи в чашките на язовирите“, обяснява директорът на архива Гергана Димитрова.
Основният мотив за изграждането на язовирите е бил свързан с нуждите на бързо развиващата се индустрия и електроснабдяването на региона.
„Основната задача на язовирите е била да осигурят електроенергия за Кърджалийския и Хасковския окръг. Промишлеността се развива с бързи темпове, а електроснабдяването е било от ключово значение както за предприятията, така и за населението“, посочва Димитрова.
По архивни данни още през 1948 г. Министерският съвет поставя въпроса за комплексното използване на водите на река Арда. През 1949 г. е приет енергохидропроект, а в периода 1952–1953 г. се изготвят идейните и техническите проекти за хидровъзлите „Студен кладенец“ и „Кърджали“.
Строежът на язовир "Студен кладенец"
СНИМКА: Държавен архив - Кърджали
Строителството на „Студен кладенец“ започва през 1954 г. и завършва през 1958 г., а хидровъзел „Кърджали“ стартира през 1956 г. През октомври 1958 г. е положен първият кубичен метър бетон в тялото на язовирната стена. Третият язовир от каскадата – „Ивайловград“, е изграден в периода 1959–1964 г.
„Реално в рамките на около едно десетилетие се изгражда цялата каскада „Арда“, което е изключително мащабно начинание за времето си“, отбелязва директорът на архива.
Най-богата и разнообразна документация се съхранява за язовир „Кърджали“ и язовир „Ивайловград“, като архивите позволяват да се проследи не само напредъкът, но и трудностите при строителството.
„Теренът е бил труднодостъпен, липсвала е пътна инфраструктура, имало е недостиг на инженери, проектанти и работна ръка, както и необходимост от осигуряване на жилища за заетите в строителството. В архивите са отразени и допълнителни укрепвания на язовирните стени, корекции в проектите и консултации с италиански, френски и съветски специалисти“, разказва Гергана Димитрова.
Строежът на язовир "Кърджали"
СНИМКА: Държавен архив - Кърджали
Особено чувствителна част от архивното наследство са документите, свързани с изселването на населението от селата, попадащи в чашките на язовирите.
„Цели села са били заличени. Процесът е бил дълъг и труден, като са предприемани действия по обезщетяване и настаняване на хората, макар че днес е трудно да се оцени доколко това е било напълно справедливо за всички“, допълва тя.
Като пример е посочено село Дерец, попадащо в чашката на язовир „Студен кладенец“, което е заличено през 1954 г., а жителите му са изселени през 1956 г.
Държавен архив – Кърджали съхранява и богат снимков материал от строителството на язовирните стени, включен основно във фонда „Българска фотография“.
„Част от снимките вече са дигитализирани и са достъпни чрез информационната система на Държавните архиви, така че всеки гражданин може да се запознае с тази част от историята“, посочва още Гергана Димитрова.
Чуйте повече в интервюто.
По публикацията работи: Илияна Типова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!