Актуална онлайн карта на читалищата очертава нуждата от нови политики

Първата интерактивна онлайн карта на читалищата в България вече е достъпна и показва в цялост мащаба на една от най-устойчивите културни мрежи у нас. За създаването ѝ в ефира на Радио Кърджали разказа изпълнителният директор на Фондация „Народни читалища“  Юрий Вълковски.

По думите му идеята се ражда от натрупания опит и от осъзнаването на реалните мащаби на читалищната мрежа. „Работя с читалища повече от 20 години. В един момент, когато си дадеш сметка колко са много и че 80% от тях са в селски райони, изведнъж си казах – как ли ще изглежда това на една карта?“, сподели той. Именно тази визуализация на близо 3600 читалища на едно място, по думите му, показва „едно огромно богатство, което всеки един от нас знае, че имаме, но не си даваме сметка за мащаба му“.

Вълковски обясни, че проектът включва два основни инструмента. Първият е публичната карта, насочена към всички граждани. Чрез нея всеки може да открие най-близкото читалище и да види какви дейности развива – от хорове и фолклорни състави до театрални школи и клубове по интереси. Там, където е възможно, е добавена и информация за библиотеките – брой читатели, библиотечен фонд и други показатели. „Основната ни цел е да върнем хората към читалищата, да им покажем колко много интересни неща правят“, подчерта той.

Вторият инструмент е т.нар. Общински барометър – обобщени данни по общини, които могат да бъдат полезни за администрации, експерти и изследователи. Именно чрез тези данни се открояват и някои регионални специфики. В община Кърджали, например, читалищата са по-зависими от държавната и общинската субсидия спрямо средното за страната, с по-нисък дял на собствени приходи. В община Хасково се наблюдава по-висок процент служители с висше образование. В областите Кърджали, Хасково и Смолян делът на читалищата, които не са преминавали обучение през последните три години, е над средния за страната, който достига около 70 процента. „В нито една сфера вече не може никой да се оправя без продължаващо обучение“, коментира Вълковски и добави, че това е конкретна тема, по която могат да се мислят политики.

Събирането и обработката на данните обаче не е било лесно. Работата по проекта е продължила близо година. „Срещнахме много големи затруднения“, призна той. Част от официалните регистри съдържат остарели или неточни данни, а някои важни показатели – като възрастта на читалищните служители, изобщо не се събират. Според него това прави трудно планирането на дългосрочни политики, особено по отношение на привличането на млади хора в управлението на читалищата.

Въпреки трудностите първите реакции след старта са окуражаващи. Над 100 читалища вече са се свързали с екипа с предложения за корекции и допълнения. „Самите читалища много активно започват да ползват този инструмент“, отбеляза Вълковски. Има и граждани, които чрез картата са открили информация за родните си места или търсят връзка с читалищата, за да научат повече за историята на своите семейства.

По официални данни около 69–70 процента от приходите на читалищата идват от държавна и общинска субсидия, като за миналата година сумата е близо 152 милиона лева. „Парите не са малко, но все пак не достигат. Това е факт, но въпросът е как тези средства да водят до активни читалища и до места, където хората да се чувстват уютно“, коментира Вълковски. Според него промяната трябва да върви в три посоки – натиск върху институциите, по-активни граждани и подкрепа за самите читалища.

Особено важно, по думите му, е младите хора да преоткрият читалището. Той даде пример с доброволец по проекта, който признал, че никога не е влизал в читалище, но работата по картата променила отношението му. „Читалището би могло да бъде място, където младите да се събират просто за да бъдат заедно, а не защото някой им продава нещо“, както се случва сега в моловете, каза Вълковски. В същото време той подчерта, че това изисква усилия и от самите читалища – да бъдат по-отворени и „гостоприемни“.

Картата е достъпна на karta.narodnichitalishta.bg и ще продължи да се актуализира. „Първото нещо, което бих призовал всеки, е да отвори картата и да види какви читалища има около него“, обърна се към слушателите Юрий Вълковски. Според него именно чрез активността на гражданите и по-доброто използване на събраните данни може да се стигне до по-силни местни общности и „по-живи“ читалища.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.