Международно признание за музея в Кърджали и нов археологически сезон

Шест десетилетия от създаването си отбеляза през 2025 година Регионален исторически музей – Кърджали. Годишнината се превърна в основен акцент в дейността на институцията, която продължава да съчетава археологически проучвания, изложбена активност и образователни инициативи.

„Отбелязахме 60 години от основаването на музея с изложбата „25 години археологически проучвания на Перперикон“, която ще остане отворена за посетители до май 2026 година“, каза директорът Милен Камарев.

Сред значимите събития през годината е и приключването на ремонта на художествената галерия „Станка Димитрова“, част от структурата на музея. След обновяването експозициите отново приемат публика, а вече са представени и нови изложби.

През 2025 година музеят е бил посетен от 10 632 души при 12 780 през предходната година.

„Отчитаме спад, който според мен се дължи на недостатъчното ни присъствие в медиите и особено в интернет“, коментира Камарев.

При чуждестранните посетители обаче има ръст - от 182 през 2024 година на 214 през 2025-а. По думите му това е положителна тенденция, но абсолютните стойности остават ниски и изискват по-активна комуникация към западноевропейската аудитория.

Приходите от билети и съпътстващи дейности възлизат на близо 40 хиляди лева. Най-силен туристически поток се отчита в периода от април до ноември. Музеят очаква одобрение от Общинския съвет за актуализиране на ценоразписа, като е предложено цените да бъдат приравнени в евро.

Безспорен акцент в работата на институцията остава археологическият комплекс Перперикон, който е и емблема на културния туризъм в Източните Родопи.

„Проучванията продължават вече 25 години и всяка година поднасят нови изненади“, подчерта директорът.

През последния археологически сезон работата е била съсредоточена в южното подградие на обекта. Сред най-интересните структури е открит храм със кръгла форма, изграден от два концентрични каменни кръга, който на този етап се интерпретира като храм на Слънцето. Проучвана е и масивна вътрешна укрепителна стена.

Новият археологически сезон се очаква да започне около средата на юни под ръководството на проф. Николай Овчаров и да продължи три до четири месеца. 

“Вече има осигурено финансиране”, заяви Милен Камарев.

Наскоро музейният експонат „Оловна тежест“ (Инв. № 5840, фонд „Археология“) беше включен в електронния каталог на международния Pondera Online Project, инициатива, която събира и изследва антични и средновековни теглилки от VI в. пр. Хр. до XV в. Проектът се поддържа от Университета в Лувен, Белгия, и към момента включва над 20 хиляди регистрирани обекта. Оловната тежест от Кърджали е с форма на квадрат с размери приблизително 8 на 8 сантиметра и носи надпис с името на собственика Аврелий Асклепиодор, тракиец от римската епоха, чието име се среща и в други надписи от Филипопол.

„Надяваме се това да отвори врати за съвместни проекти със западноевропейски научни институти“, посочи Камарев. 

Темата за дигитализацията на музейните фондове също стои на дневен ред. По думите на директора процесът е сложен и изисква не само техническо решение, но и сериозен експертен ресурс.

„Преди повече от 20 години беше поставен въпросът за създаване на единен софтуер за всички музеи в страната, но до реално прилагане така и не се стигна. В момента всеки музей трябва сам да търси решение“, посочи Камарев.

Дигитализацията включва заснемане на експонатите с високо качество, въвеждане на научно описание по установена номенклатура, както и изграждане на защитена информационна система. Това означава време, обучени специалисти и стабилна техническа инфраструктура. В момента институцията проучва възможности за кандидатстване по европейски и национални програми, включително проекти, свързани с дигитализацията на музейните фондове.

РИМ Кърджали продължава инициативата „Лято в музея“, като тази година разширява дейностите и в художествената галерия. Учениците ще бъдат запознавани със спецификите на музейната работа, различните техники в изобразителното изкуство и отделните фондове.

„Перперикон не може да се усети чрез снимка, трябва да се преживее. В музея могат да се видят лицата на древните цивилизации чрез техните вещи, а на самия хълм мащабът на техните амбиции“, каза още директорът. 

Чуйте повече в интервюто.