Проф. Тодор Галунов: Възможна е изненада и шеста партия в следващия парламент

Броени дни до началото на официалната предизборна кампания за осмите парламентарни избори в рамките на пет години, основният въпрос пред политическите анализатори остава кои партии ще успеят да влязат в следващия парламент и с каква тежест, каза пред Радио Кърджали политологът проф. Тодор Галунов. Той коментира предизборната ситуация и подчерта, че се характеризира с традиционни за българската политика практики – забавяне на кандидатските листи, вътрешнопартийни борби и липса на ясно представени програми.

По думите му отлагането на обявяването на листите е характерно за българските кампании. Често кандидатите се пазят в тайна до последния момент, за да се избегнат евентуални компромати. Това обаче показва и сериозна вътрешна конкуренция в самите партии за местата в листите.
„Виждаме и липса на яснота относно програмите. Почти всички политически сили се опитват да играят на сигурно и да не поемат категорични ангажименти“, коментира проф. Галунов. Според него тази практика е показателна за непрозрачност в политическия процес, при който гражданите остават извън ключовия етап на подреждане на кандидатите.

Политологът отбеляза и друга характерна особеност – силната зависимост на партиите от техните лидери. По думите му повечето формации функционират като пирамидални структури около „партиен вожд“, а кандидатите за депутати често се очаква да следват линията на ръководството, без да проявяват собствена политическа позиция.

По отношение на БСП проф. Галунов смята, че партията продължава да изпитва сериозна кадрова криза. Според него промяната в централното ръководство не е била последвана от достатъчно обновление по места. Това обяснява и завръщането на утвърдени политически фигури в предизборната кампания.

„БСП не успя да подготви достатъчно нови лица, а част от по-младите кадри напуснаха партията. Затова се разчита на политици, които вече имат известност и опит“, посочи той.
Политологът не изключи възможността на предстоящите избори да се появи изненада и в парламента да влезе шеста политическа сила. Според него разочарованието от големите партии може да доведе до пренасочване на гласове в последния момент. Въпреки това прогнозите засега сочат парламент с пет основни формации.

Проф. Галунов допусна и сложна следизборна конфигурация. Според него е възможно формирането както на двупартийна, така и на трипартийна коалиция, тъй като постигането на мнозинство от 121 депутати може да се окаже трудно.

В коментара си той подчерта, че коалициите в България по-често се създават след изборите, а не преди тях. „Едно се говори по време на кампанията, а след изборите политическите лидери често променят позициите си“, отбеляза политологът.

По повод появата на нови политически проекти, като например гражданското движение „Сияние“, проф. Галунов смята, че част от тях могат да привлекат обществено внимание, но времето до изборите е твърде кратко за сериозен пробив. В същото време подобни инициативи показват натрупаното обществено недоверие към институциите.

Според него именно кризата на доверие е един от най-сериозните проблеми пред българската демокрация. „Не става дума само за икономическо състояние. По-големият проблем е, че гражданите често не вярват, че институциите работят честно и прозрачно“, коментира проф. Галунов.

Той подчерта, че доверието може да бъде възстановено единствено чрез работещи институции и убедеността на гражданите, че гласът им има значение.

„В една демокрация институциите не са „те“, а „ние“. С гласа си гражданите назначават или освобождават политиците“, посочи още проф. Тодор Галунов.