Анастасия Стойчева за професията на синоптика - мисия и предизвикателства

На 23 март се отбелязва Световния ден на метеорологията – празник на хората, които всекидневно отговарят на един от най-често задаваните въпроси: „Какво ще бъде времето днес?“. Денят се чества по инициатива на Световната метеорологична организация под егидата на ООН. Темата през 2026 г. е „Наблюдаваме днес, защитаваме утре“.

По традиция, Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ отбелязва деня с инициативи в цялата страна- дни на отворените врати, демонстрации и срещи с граждани, каза гл.ас. д-р Анастасия Стойчева, ръководител на отдел „Метеорологични прогнози“ към НИМХ.

„Искаме хората да видят какво стои зад прогнозата за времето – това, което правим ежедневно в полза на обществото“, каза в ефира на Радио Кърджали  д-р Стойчева.

Сред най-атрактивните събития е пускането на метеорологичен балон – част от аерологичните наблюдения, които измерват параметрите на атмосферата във височина. За децата са организирани и специални работилници, в които могат сами да „станат“ синоптици.

Прогнозата за времето започва далеч преди да стигне до ефира или телефона ни, обясни експертът. „Всичко започва с наблюденията – от наземни станции, от спътници, от целия свят. Атмосферата няма граници“. Данните се обработват чрез числени модели, които изчисляват бъдещото състояние на атмосферата. Но крайната дума остава на синоптика. „Моделите предлагат варианти. Човекът е този, който взема решението“, подчертава Стойчева.

Тя допълни, че не всички прогнози са еднакво сложни. Най-голямото предизвикателство идва при бързоразвиващи се явления като гръмотевични бури. „Те се прогнозират в рамките на часове. Там несигурността е най-голяма“. В същото време класически атмосферни процеси, като преминаването на студен фронт, често се описват „по учебник“.

На въпросът, който често вълнува хората - дали сезоните се „разместват“, синоптикът отговори:

„Имаме четири сезона, но границите между тях никога не са били рязки. В преходните периоди често се наблюдават явления от различни сезони“.Според нея екстремни явления – като сняг през пролетта или високи температури през април – са редки, но не и необичайни за България.

Според д-р Стойчева съвременните прогнози са значително по-точни от тези преди години. „Разполагаме с много повече данни и по-мощни модели. Твърдението, че преди са били по-точни, е по-скоро субективно усещане“, казва тя.

Въпреки че професията изисква сериозни знания по физика и математика, интересът сред младите не изчезва напълно. „Има млади хора с желание да се развиват в тази област. Нужно е повече подкрепа – от училището, от държавата“, смята тя.

С навлизането на изкуствения интелект възниква въпросът дали той ще замени синоптиците.

„Изкуственият интелект помага, но човекът остава този, който взема крайното решение“, категорична е Стойчева.

 

Цялото интервю на Гинка Динчева с Анастасия Стойчева чуйте в прикачения звуков файл.