Стоян Варналиев: Песните са моята най-голяма обич

Певецът Стоян Варналиев подарява на публиката две песни - за Лазаровден и Великден. Той разказва и за вдъхновението зад тях.

„Това са песни, които съм натрупвал във времето“, споделя изпълнителят. По думите му, ентусиазмът да продължава да записва идва от силния екип, с който работи в Добрич вече близо шест години. „Когато работиш с такъв прекрасен екип, нещата естествено вървят напред. Но най-голямата ми обич си остават песните.“

Сред представените произведения е песента „Яна Лазар ходи“ – част от по-слабо познатия репертоар на Вълкана Стоянова. Варналиев разказва, че е имал щастието да я научи лично от нея, докато тя е била жива.

Песента носи типичната за лазарските обреди митологична образност. В нея се разказва за змей, който отвлича красива мома – мотив, дълбоко вкоренен в българската фолклорна традиция. Според народните вярвания мома, която не е лазарувала, може да бъде отвлечена от змей – символика, която придава особена дълбочина на песента.

„Тези митологични елементи са много характерни за лазарските песни – змей, красива мома и връзката им с обредността“, допълва певецът.

Прави впечатление, че в последните години репертоарът на Варналиев е силно обвързан с календарните празници. След проектите, посветени на коледуването, той продължава да търси и възражда песни, свързани с традиционната обредност.

„Изследователската ми работа ме води натам. Искам да записвам песни, които по една или друга причина сме позабравили. Всеки празник има своя характер и съответната песен към него“, казва той.

Според него не е необходимо да се повтарят вече популярни произведения – по-важно е да се даде гласност на онези песни, които рядко достигат до публиката, но носят автентичния дух на традицията.

 В навечерието на Великден певецът представя и песента „Откак се Мара родила“, произхождаща от село Кушланли в Беломорска Тракия (б.р. днес Ксилагани, Комотинско). Тя е научена от негови родственици и носи характерния стил на този край.

 Песента разказва за необикновената хубост на Мара – толкова голяма, че дори слънцето „запява“, когато я види. Това е типичен фолклорен мотив, който подчертава магичността и възхищението към женската красота.

„Радвам се, че имам възможността да представям тези песни в ефира на БНР Радио Кърджали. Знам, че там живеят много хора с корени от Беломорска Тракия, и нека тази песен бъде сърдечен поздрав към тях“, завършва Стоян Варналиев.

Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook.