Сицилия е усещане, което пленява - като любовта от пръв поглед

И защото тези дни е студено, ми се иска да се отправим не до близка Гърция, ами до Италия и по-точно, до Сицилия. Като чуем Италия, първо ни хрумват думите "паста", "пица", асоциации с хубаво кафе, сладолед джелато и наслаждение на живота. Малки тесни улички, изпъстрени с цветове и скромни, но кокетни и чисти ресторантчета, предлагащи прясна храна. Повече за философията на наслада от живота, за особеностите на сицилианската кухня, за вкусовете й и този на детството, предлагам да чуем сега в разговора на Радка Петкова с телевизионния журналист и писател Ива Димитрова-Ийва.

- Защо Сицилия?

"Това е като любовта. Не може да обясниш защо точно там, защо се е случило....И рационалното нещо да обясниш и защо ти харесва, липсва. Просто е усещане, което пленява, като любовта от пръв поглед. 

- Скоро пак бяхте там, какво беше времето?

"Времето беше пролетно. Аз обичам като отиваме да минавам по стъпките на книгата /"За Сицилия се плаче три пъти", бел.ред/. Ходихме до Палермо, където е описан ресторанта на сеньора Мима, ходихме до един от най- красивите плажове, който се намира в Северната част на Сицилия - Сан Вито ло Капо. Разходихме се из Трапани, ....посетихме си любими места".

- На какво се дължи вкуса на италианската храна?

"Слънцето, което грее просто 365 дни в годината и тук ще разгранича храната в Италия от храната в Сицилия, защото в Сицилия като влияние са минали много култури, една от които арабската култура. Дори в кухнята е оставила големи следи в Сицилия. Може да се пробва кускус, който е съвсем различен от кускуса, който се продава в нашите магазини. Той се прави на пара и бавно, и се сервира с риба и с доматен сос".

- Кои са вашите любими италиански храни?

"Мммм....Всичко! Много обичам сладолед, който в Сицилия се предлага в питка бриош, една като козуначена питка. Така се яде сладоледа в Сицилия. Много обичам каноло - това е една бисквитена вафличка, вътре пълнена с крем рикота. Типично за Трапани е един вид паста, който се нарича бусията  - това са спираловидни лентички, които се сервират с типичния за Трапани сос, който е с песто, домати и шам-фъстък.

- Героинята от "Яж, моли се и обичай" се наслаждаваше на бавното живеене, така ли живеят там, с наслаждение? 

"Да, така живеят и затова живеят дълго. В Сицилия времето между 1 и 5 се нарича долче фар ниенте или сладкото нищо правене, когато всички почиват, дори църквите затварят. Дори гробището затваря. Те се шегуват, че нямаш право да си отиваш от този свят. И можеш да видиш навсякъде полицаите седнали да изпият чаша вино. Въобще това е моментът, в който животът забавя темпото и можеш да се насладиш на храната, слънцето, морето и на времето, прекарано в просто едно нищоправене".

Ива Димитрова-Ийва е телевизионен журналист, работила е в БНТ. Обича да прави документални филми. Цял живот мечтае да стане писател, но тъй като никъде не се изучава това, записва българска филология. Впоследствие започва да пише. Мечтата й прераства в основаването на собствено издателство за книги. Автор на книгите "За Сицилия се плаче три пъти", "С аромат на печени чушки", "Роди се човек" и "Безупречен дом".