Лазаровден в Родопите: обред, символика и традиции

Лазаровден, наричан в Източните Родопи още Лазаря или Сиромах Лазар, винаги се отбелязва в събота – една седмица преди Великден. Празникът е свързан с природата, плодородието и прехода на момичетата към нов етап в живота им. В народните вярвания Лазар е образ, който подрежда света – той „отвоюва“ земя за хората от дивата природа и символизира границата между земния и отвъдния свят. Това разказват от етнографския отдел при Регионалния исторически музей в Кърджали.

Най-важният обичай е лазаруването. След като участват в него, момичетата вече могат да се показват като моми, да имат избраник и да мислят за годеж и женитба. Обичаят е особено добре запазен в района на Ивайловград и в селата Долно Луково и Свирачи, както и сред българите преселници от Гюмюрджинско в Гърция.

Рано сутринта момите се събират и изработват обредна кукла, наречена Лазар. Макар името ѝ да е мъжко, тя се прави като женски образ. Куклата се носи от момиче сираче, скрито под ризата. Пременени с венци и цветя, лазарките обикалят къщите в селото, пеят песни за любов, здраве и плодородие и играят с кърпи в ръце. Стопанките ги посрещат, поръсват ги с жито за берекет и ги даряват с колаци, яйца, брашно и сирене.

След като обиколят селото, момичетата отиват до реката, където развалят куклата и се измиват за здраве. Хвърлят цветя във водата, за да изберат символично кум и кума, а после отново се измиват за плодородие. Събраните дарове продават, като част от парите дават на сирачето, а с останалите си правят празник след Великден.

В Средните и Източните Родопи лазаруването понякога се смесва с обичая за дъжд Пеперуда, познат още като Перпелюга или Парпалуда. Там основната роля отново има дете сираче, украсено със зеленина.

Неделята след Лазаровден е Връбница. Тогава хората ходят на църква, вземат осветена върба и я носят у дома за здраве. В някои села с нея кадят болен добитък или я дават на животните, за да са здрави. Традиционно на този ден се приготвя и ястие с риба и ориз.