Божидара Ангелова подготвя нова част на "Здравей, Книгария!"

Наскоро отмина Световният ден на детската книга, но думите на приказните автори и детски романисти звучат у нас от детството до зряло възраст. Кой например не се е борил с таблицата за уморение, или пък не е прекалявал със сладкото като Карлсон, а това означава че и тези детски герои остават да ни вълнуват. Любимата на децата Леля Приказка Божидара Ангелова се срещна с най-малките си почитатели точно навръх Световния ден на детската книга. Тя подготвя освен това и трета част на своята "Здравей, Книгария!". Наскоро пък стих и проза на Божидара влязоха в двуезичен сборник на български и испански. Творбите на Божидара бяха вдъхновени от две картини с акрил, озаглавени "Лейди памучни сънища" и "Лейди сардинка". Повече да чуем от самата Боби.
- Боби, успяваш ли да прочетеш поне една детска книга?

"Ангажиментите ми са доста и в служебен план и във личен, и по-скоро в свободното си време работя по моите проекти, сред които е и трилогията за Книгария. Връхлитат ме нови идеи, работя, допълвам може би това, което ще излезе, отпечатва, може би до края на годината или в началото на другата. Ще е малко доста по-различно от това, което съм издавала досега. ....най-вече новите идеи, досега в книгата си разглеждах света на книгите от позицията на човек. Нали света на книгите е Книгария, а сега се опитвам да си представям как изглежда света на хората от гледна точка на на книгите. .... може би ние в техните очи изглеждаме, нали говоря за книгите като герои, литературни герои, може би в техните очи изглеждаме като божества, които понеже ние ги създаваме, но и ние ги унищожаваме. И така един противоречив образ в очите на моите герои книги".

- Как се случи участието ти в испано-българския сборник?

"Таня Иванова тя е издател на "Лунна светлина 13". Тя живее от 30 години в Испания. Българка е и е човек, който пише поезия. Занимава се с журналистика, изобщо всестранна личност, рисува и в някакъв момент през 2019 е решила да направи нещо съвместно - испански художници, български творци. И прави съвместни инициативи, през януари ме потърси. Ние се запознахме, когато ходих през 2024-а година в Северна Македония, тя беше в нашата група. Получих покана от нея да се присъединя и задачата беше да си изберем по един художник, картините на един художник по две картини. И да напишем по тях това, което усещаме, идеите, което ми връхлитат, в такъв аспект. Това бяха 2 женски образа, които ме вдъхновиха и едната ми творба е поезия. Стихотворението "Не сънувай", а другата е нещо средно между поезия, проза, един експеримент, който нарекох миниатюри.

- Значи "Не сънувай. Не сънувай ти нощи без сияйни звезди и не вярвай, че вече си птица ранена. Не повтаряй на ум страхове от преди, и обиди не крий със горест студена". Не заспивай, когато умират звезди малко. Така ми звучи, но нормално е, когато човек има вече количествени натрупвания на литература, на неща, които е чел, да има такива леки асоциации.
Цялото интервю може да чуете в прикачения файл.