Традиции, вяра и памет: как в Източните Родопи посрещат Великден

Великден е не просто най-големият християнски празник, той е време, в което вярата, природата и народната памет се преплитат. За съхранените обичаи в Източните Родопи разказва Соня Костадинова, уредник в етнографския отдел на Регионалния исторически музей в Кърджали.

„Това е най-големият празник за православните християни. В народната традиция той бележи прехода към новия пролетен цикъл и надеждата за възраждане, не само в природата, но и в живота на хората“, посочва тя.

Подготовката за празника започва още със Страстната седмица. Първите дни са посветени на почистване – не само на дома, но и на душата.

„Велики понеделник, вторник и сряда са дни за подреждане на къщата и двора. Това не е просто домакинска работа, а символично пречистване – за здраве и благополучие“, обяснява Костадинова.

В някои родопски села на Велика сряда се берат китки здравец, които се подаряват на близки и съседи. „Това е жест за здраве и връзка между хората – нещо много характерно за традиционната култура.“

Същинската подготовка започва на Велики четвъртък, денят на боядисването на яйцата и месенето на обредния хляб.

„Червеното яйце е в центъра на празника. То символизира кръвта Христова и носи послание за живот“, казва етнографът.

Първото яйце се боядисва тържествено и има особена сила. „С него се натриват бузките на децата за здраве. После се поставя пред иконата и се пази до следващия Великден. По неговото състояние се гадае каква ще бъде годината.“

Наред с яйцата, важна част от празника е обредният хляб. „Правят се няколко хляба, като най-големият се украсява с яйца, като обикновено е според броя на членовете на семейството, плюс едно за късмет“, разказва Костадинова.

В различните села хлябът носи различни имена: „кошара“, „харман“, „колак“. Приготвят се и малки хлебчета, които се раздават. „Едно се дава на първия гост, друго се носи на кумовете, трето е за децата. Така се поддържа връзката в общността.“

Любопитен детайл е появата на козунака в българската кухня. „Той навлиза сравнително късно, в началото на XX век. Думата идва от румънски, а още по-рано от гръцки. В началото е бил по-скоро градски сладкиш“, уточнява тя.

Разпети петък е най-тежкият ден от седмицата. „Не се работи, спазва се строг пост. Това е време за равносметка и духовно пречистване“, казва Костадинова.

Събират се билки на изгрев, защото се вярва в тяхната лечебна сила. „Хората са знаели кои билки да берат и как да ги използват. Tова знание също е част от традицията.“

На самия Великден семейството се събира около богата трапеза. „Задължително има печено агне, сърми, баница, яйца и обреден хляб. Част от храната се отделя и за животните, за здраве и плодородие.“

Но празникът не е само семеен. „На мегдана се играят хора, звучат песни, хората са в празнични носии. Люлеят се люлки, особено за младите. Това е време на радост и ново начало.“

Интересно е, че в смесените райони традицията има и други проявления. „В някои мюсюлмански села в навечерието на Великден се палят огньове, които се прескачат за здраве. Пепелта се използва за поръсване пред къщата, което според вярванията предпазва от змии. Това е древен обичай, наричан Паскеле, свързан с пречистването и защитата“, разказва Костадинова. 

Според нея най-важното е тези обичаи да се предават нататък. „Това е начинът да се съхраним като общност. Дори и да не спазваме всичко както преди, важно е да помним смисъла.“

„Нека бъдем здрави, да се обичаме и да носим светлината на празника през цялата година“, завърши Костадинова. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.