"Семена за бъдещето“: как читалището в Книжовник съхранява вкуса на миналото

От читалището в хасковското село Книжовник поставят началото на вдъхновяваща инициатива за съхраняване на стари и местни сортове семена от плодове и зеленчуци. Кампанията носи символичното мото „Семена за бъдещето. Бъдеще за семената“ и вече привлича интерес от цялата страна.

Идеята е проста, но силна – всеки, който желае да отглежда традиционни български сортове, може да получи семена от читалището, да ги засади, да събере реколта и след това да върне част от новите семена обратно. Така се създава своеобразна „библиотека за семена“, в която се пази живото наследство на българския вкус.

„Не продаваме семената – даряваме ги. Единственото, което искаме, е отговорност. Хората да върнат семена, за да може инициативата да продължи и да се развива“, обяснява секретарят на читалище „Изгрев – 1900“ Недялка Жечева.

Идеята за семенната библиотека идва от димитровградското село Долно Белево, където подобна дейност се развива от години. В Книжовник тя бързо намира почва – не само заради традициите в земеделието, но и заради желанието на местните хора да запазят автентичния вкус на храната.

„Виждаме как все повече се използват хибридни семена, а вкусът на зеленчуците се губи. Затова решихме да съхраним българските сортове“, казва Жечева.

Инициативата вече обединява хора от различни населени места. В читалището пристигат семена от Книжовник и околните села, но също и от по-далечни райони. Сред тях има стари сортове тикви – като „цигулка“ и „обла“, розови домати, както и традиционни капии. Особен интерес предизвиква домат, съхраняван в едно семейство повече от 60 години – наследство, предавано от баба на майка и на дъщеря.

Част от събраните семена вече са предоставени за изследване в Аграрния университет в Пловдив, където специалисти ще установят техния произход и ще подпомогнат селекцията им. В инициативата се включват и експерти като инж. Светла Николова, която изнася лекции и дава практически съвети на местните градинари.

Въпреки ентусиазма, засега младите хора рядко се включват активно. Основните участници са хора на средна и по-напреднала възраст, за които градинарството е не само поминък, но и начин на живот.

„Възрастните жени в селото не искат да спират да работят. Градината ги държи живи. А ние можем да учим от тях – те знаят как се отглежда чиста и вкусна храна“, споделя Жечева.

Интересът към инициативата расте – в читалището вече получават обаждания и писма от Шумен, Гоце Делчев и други градове с молба за семена. Екипът планира създаването на електронен каталог, който да улесни достъпа до наличните сортове.

Освен семенната библиотека, читалището в Книжовник продължава да развива и културния живот в селото – с празници, съвместни инициативи с училището и детската градина, както и нови идеи като обучения по пчеларство.

„Нашата цел е да пазим традициите и да привличаме хората – и млади, и възрастни. Това, което правим, не е просто дейност – това е начин да съхраним онова, което сме“, казва Недялка Жечева.

И така, от едно малко читалище тръгва голяма мисия – да се върне вкусът на истинските български плодове и зеленчуци и да се предаде на следващите поколения.