Д-р Невин Садъкова получи награда за патриотично стихотворение

Лекарката и поетеса от Момчилград д-р Невин Садъкова бе отличена със специална награда за патриотично стихотворение в конкурс, организиран от българи зад граница. Признанието идва за творбата ѝ „Родино“ – емоционален текст, посветен на връзката между човека и родното място.

„Много приятно ми стана, че някой е харесал това стихотворение, което беше създадено в един много сублимен момент“, разказа Садъкова.

Творбата се ражда спонтанно, след като по телевизията д-р Садъкова чува разговори, свързани с българи, живеещи дълго извън родината. „Не че съм участвала в този конкурс, просто реших и аз да напиша стихотворение, защото така изведнъж ми дойде музата и не исках да я губя“, разказва тя. По думите ѝ именно темата за отдалечеността от България я подтиква да се обърне към образа на родината.

В „Родино“ образът на родината е многопластов – земя, въздух, майка и болка. Най-близък до авторката обаче остава символът на земята: „Човек трябва да е здраво стъпил на земята си“, казва тя.

Освен поет, д-р Садъкова е и общопрактикуващ лекар. Според нея медицината и поезията се срещат в най-важното – грижата за човека: „Лекарят не само лекува тялото, той трябва да докосва и душата на пациента.“ Тя подчертава, че много заболявания имат психосоматичен характер и изискват по-дълбоко разбиране: „Трябва да усетим душата на човека, за да бъде лечението адекватно.“

Писането съпътства живота ѝ още от детството. Първото ѝ стихотворение се ражда едва на седем години, а майка ѝ – учител по професия – насърчава таланта ѝ. По-късно тя открива себе си в лиричната поезия.

Днес обаче натовареното ежедневие често измества творчеството: „Живея в една прозаика и няма време за лирика“, признава тя, но допълва, че има събрани стихове за нова книга и се надява скоро да я реализира.

Според нея съвременното общество има нужда от повече надежда и отговорност: „Трябва да мислим, че сме част от тази родина и че нещо зависи от нас.“ Тя дава прост пример – възпитанието започва от семейството и малките ежедневни действия.

Наградата, идваща от българи в чужбина, има особена стойност за авторката: „Най-вероятно това стихотворение е докоснало сърцата им, защото те най-силно усещат думата ‘родина’.

А в самото стихотворение тя пише:
„Ти си болката стаена в сърцето,
ти си полетът на чайка в морето,
ти си майката, при която всеки се връща рано или късно…“

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.