Петиция се обявява срещу златодобива в защитена зона "Бяла река"

Проектът “Добив и преработка на полиметални руди от находище „Розино“, площ „Тинтява“, община Ивайловград, област Хасково“ да не бъде одобряван и да не се допуска открит добив на злато в Защитена зона Бяла река край селата Розино и Гугутка, община Ивайловград. За това настоява петиция, адресирана до министъра на околната среда и водите, която е актуална от началото на април.

Според авторите на подписката „Да спрем мина „Розино“ – да защитим Бяла река и Източните Родопи“ проектът създава неприемлив риск за природата, водите, културното наследство и хората на Източните Родопи. Той предвижда 35 години открит добив, взривни работи, флотационна преработка и отпадъци от минната индустрия по поречието на Бяла река - една от най-красивите и последни диви реки в Европа. Попада в две защитени зони от Натура 2000, предвижда водоползване в район, който вече страда от засушаване и попада в най-рисковият от опустиняване район на България в контекста на климатичните промени, и включва използване на опасни химични реагенти при обогатяването на рудата, които ще останат в почвите и водите на Ивайловградския край.

Това е заплаха за природата, водите и бъдещето на региона, пишат авторите на петицията. Към момента тя е подкрепена от над 2900 души.

Един от тях е Константин Дичев от ивайловградското село Плевун.

В докладите по ОВОС за проекта, които вече са приети от Министерството на околната среда и водите, няма нищо съществено и няма и дума за химическия състав на рудата. Само едно изречение е написано за минералния състав, но нищо не се казва за химическите елементи, които са опасни, обясни Константин Дичев: „Това в един ДОВОС да се забрави, че има 2000 тона арсен в рудата, има живак, олово, цинк, мед – значи тежки и цветни метали, и то в много големи количества. На един грам злато има сто грама арсен. Те какво ще добиват – арсен или злато. Значи ще добият 20 тона злато и 2000 тона арсен. И какво ще правим? Това е най-чистата река в България.“

Притесненията на голяма част от местното население се увеличават и от факта, че Бяла река е единственият питеен източник в района и се използва като такъв не само в България, но и в Гърция. Освен това е речна система с надземни и подземни води, които са пукнатинно-карстови.

Исканията, поставени в петицията, са за незабавно спиране на процедурите за изграждане на мина в защитена зона „Бяла река“ и въвеждане на забрана за изграждане на открити мини и рудници в защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Проектът е мащабен и дългосрочен. Предвижда се открит добив, пробивно-взривни работи, флотационна преработка, съоръжения за минни отпадъци и съпътстваща инфраструктура за срок от 35 години върху бъдеща концесионна площ от 275,34 ха, от които 117,9 ха ще бъдат нарушени, пише  петицията.

Проектът е разположен в екологично чувствителен район. Територията е свързана с р. Бяла река и нейните притоци Арпа дере, Кокарджа дере и други, което означава висока чувствителност по отношение на водите, ерозионните процеси и ландшафтната свързаност.

Водният ресурс в района е ограничен. Проектът предвижда водочерпене от Арпа дере, въпреки че документите сочат ниски водни количества, слабо подхранване на подземните води и периоди, в които дебитът на реката е под необходимия екологичен минимум. Това е сериозен риск в район, който вече страда от засушаване. Това поставя в сериозен риск бъдещето на водните ресурси в целият водосбор на Бяла река, смятат авторите на петицията.

Проектът включва опасни химични вещества. В документацията са посочени реагенти за обогатяването на рудата, включително MIBC, PAX, меден сулфат, натриев хидрогенсулфид и други вещества, които увеличават риска за водите, почвите, отпадъците и аварийната безопасност.

Проектът има и трансгранично значение. По процедурата по ОВОС е изпратена нотификация до Република Гърция, а гръцката страна е потвърдила желание да участва като засегната страна. В документите е посочено, че е обърнато специално внимание на компонент „Води“.

Съществува риск за културно-историческото наследство и местния поминък. В землищата на селата Розино и Гугутка са регистрирани археологически обекти, като 4 от тях са в непосредствена близост до концесионната площ, а районът е слабо проучен и че е възможно да има нерегистрирани археологически обекти, които да бъдат засегнати от бъдещи проучвателни или добивни дейности. Проектът застрашава и поминъка по Бяла река, свързан със земята, водата и запазената природа.

Според Константин Дичев, ако започне експлоатация, мината ще се разработва пет-шест години и в никакъв случай няма да отвори 200 работни места, както се говори в района от хората, които подкрепят проекта.

„Пет години двадесет-тридесет човека ще получават заплати, както беше в Крумовград“, смята той.

„Това намерение е опасно не само за общината, то е опасно за хората. Но най-вече е опасно за бъдещето“, казва Константин Дичев.

Петицията ще бъде активна до 26 април. На 27 април са предвидени обществени обсъждания на доклада по ОВОС в селата Розино, Конници, Гугутка и Бялградец. На 28 април от 10 часа е насрочено общественото обсъждане на доклада по ОВОС в Ивайловград.