Д. Димов: Не модернизирайте Априлското въстание, а помнете саможертвата

Над 120 ученици от цялата страна се събраха в Кърджали, за да представят своите изследвания върху българската история.

„Най-голямото доказателство, че конференцията е успешна, е фактът, че веднага след края ѝ участниците вече питат за темата на следващото издание и са готови да започнат работа.“ Това сподели в ефира на Радио Кърджали историкът и организатор на форума Димитър Димов.

Единадесетата Национална ученическа конференция по история тази година бе посветена на 150-годишнината от Априлското въстание. Във форума се включиха представители на 50 училища с близо 100 разработки, обхващащи широка палитра от личности и събития.

Според Димов най-ценният аспект на тазгодишните проекти е бил фокусът върху регионалната памет. Учениците са успели да извадят на бял свят малко известни факти, „черпейки директно от извора“ на своите родни места.

„Лично аз научих много за камбаните на Хасково, там се намира фирмата, която над 150 години произвежда камбаните, огласящи българските земи. Друг впечатляващ пример беше историята на едно даскалче, единственият човек, посрещнал Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Знаем името му, но учениците вникнаха в неговата мотивация, а именно защо е решил да се включи, въпреки че очакваните хиляди въстаници не са се появили“, разказа организаторът.

В разговора Димов постави важен акцент върху начина, по който днешното поколение интерпретира миналото. Той предупреди, че съвременният поглед често пречи да се разбере истинската същност на подвига от 1876 г.

„Тази велика саможертва няма как в забързаното време на 21-ви век да бъде напълно разбрана, защото младите днес не са поставени в тези условия. Най-големият проблем е, ако се опитваме да модернизираме историята. Априлското въстание е осъзната саможертва – ти знаеш, че ще умреш в 99% от случаите, че жертваш семейството си, и въпреки това го правиш. Важно е децата да разберат, че човек притежава такава черта в характера си, да даде всичко за родната земя.“

Историкът изрази опасение, че държавните институции често проявяват ентусиазъм само при кръгли дати, докато в останалото време инициативата остава в ръцете на отделни учители и училища.

„Моята прогноза е, че следващата, 151-ва годишнина, ще мине много мимоходом. Кръглите годишнини събират най-много институционален интерес, но работата на държавата е да ни дава възможност да организираме такива събития постоянно. Ако не беше обявено национално, много училища дори нямаше да разберат каква велика дата е днес“, допълни той.

Димитър Димов е категоричен, че чрез видео материалите, презентациите и докладите, представени в Кърджали, всички участници са си тръгнали „по-богати“, пренасяйки духа на историята в своето ежедневие. 

Чуйте повече в разговора с Димитър Димов в звуковия файл.