Проф. Пламен Митев: Паметта за саможертвата на героите е закодирана в нас

Похвала и уважение заслужава начинът, по който младите хора днес поглеждат към Априлското въстание и събитията отпреди 150 години. Похвала заслужава и желанието им да реконструират в пълнота и да съхранят паметта на тези местни и непознати герои от 1876 година, които не присъстват  в учебниците.  Това мнение изрази историкът проф. Пламен Митев, който беше председател на журито на 11-тата национална ученическа конференция по история, която се проведе в Кърджали и събра изследователи от 50 училища от цялата страна:

„Искрено съм изненадан от начина, по който тези млади хора се опитват да погледнат назад във времето и да оценят онова, което са ни завещали нашите деди в борбата за освобождение на България. Впечатлен съм от това, че те не преповтарят онова, което пише в учебниците, а са се опитали сами да потърсят своя пример дали ще бъде от района, в който те живеят или са родени или ще погледнат към някой друг район на страната, но впечатлява точно това тяхно желание да не преповтарят известните неща, да се опитат да погледнат зад скритата част от историята.“

А паметта за героите и саможертвата им трябва да се помни, категоричен е проф. Митев. „Защото ако сме българи, тя е закодирана тази памет в нашето съзнание. Това е нещо, което се е случило и ние не трябва да го забравяме, защото става дума за хиляди човешки съдби, които всъщност са основанието на Европа, онази Европа от края на 19 век да се намеси за разрешаването на българския политически въпрос.“

Вероятно именно това е заслугата на онези млади хора, които ние наричаме Гюргевски апостоли – те са осъзнавали, че по някакъв начин Европа трябва да бъде предизвикана да обърне внимание на българския народ, казва историкът. Няма как да се знае дали са осъзнавали, че въстанието е обречено и не само те ще загинат, но и още хиляди хора, или искрено са вярвали, че ще успеят.

Според проф. Митев чувството на отговорност е много силно като качество, което притежават апостолите на Априлското въстание. А идеалите от онова време и днес не са загубени и продължават да са актуални:

Ако се върнем далеч назад във времето на Левски, неговият идеал за демократската република все още не сме постигнали. Защо да не мечтаем за тази демократска република, в която всички ще бъдем равни пред закона?
Защо да не вярваме във възможността да бъдем силна, независима държава, равна и на другите европейски държави, но способна да защитава собствените си национални интереси?
Та този идеал нима е умрял?