Изборният резултат е баланс между разочарование и очакване за промяна

Палитра от натрупани обществени недоволства и високи очаквания към нов политически субект са сред основните фактори за изненадващия мащаб на резултатите от изборите за парламент. Това коментира в интервю за БНР Радио Кърджали политологът Страхил Делийски.

По думите му окончателните анализи изискват време, но още първоначалният прочит на данните показва ясно фокусиране на различни типове разочарование – както от отделни партии, така и от политическата система като цяло – в подкрепа за формацията „Прогресивна България“. „Един от основните ресурси за този резултат е именно натрупаното недоверие към партиите“, посочи Делийски.

Според него вотът е резултат от съвкупността на два силни процеса – от една страна, разочарование от досегашното управление, а от друга – създадени високи обществени очаквания. „Големият електорален резултат често идва на гърба на големи очаквания, които тепърва трябва да бъдат реализирани в изпълнителната власт“, отбеляза той.

Политологът подчерта, че при анализа на резултатите ключово значение ще има разглеждането на изборните секции. По предварителни наблюдения се отчита пренасочване на влиянието на местни мрежи, които традиционно са работили за партии като ГЕРБ и ДПС, но в този вот са подкрепили новия политически субект. „В много случаи не става дума за идеологически ядра, а за мрежи на влияние на местно ниво“, уточни Делийски.Той призова за предпазливост при оценките за честността на изборите, като акцентира върху ролята на зависимости, свързани с икономически и социални фактори.

По отношение на бъдещото управление политологът очерта няколко ключови индикатора, по които ще може да се съди за посоката му – структурата на парламентарната група, съставът на изпълнителната власт, както и решенията, свързани с бюджета и обществените поръчки.

„Основният въпрос е дали новото управление ще търси легитимност чрез обществения вот или чрез влиянието на своите спонсори“, посочи Делийски. По думите му именно този избор ще определи в голяма степен бъдещото развитие на политическия проект.

В заключение политологът отбеляза, че самият факт, че обществото често избира „непознатото“, за да отхвърли „познатото“, е показателен за състоянието на българската политическа система.