Проектът за златодобив в Ивайловградско - "за" и "против"

Общественото обсъждане на инвестиционното намерение за разработване на златното находище край ивайловградското село Розино, което се проведе в читалището в Ивайловград, разгорещи страстите в залата. Мнения „за“ и „против“ влезнаха в пререкания, желаещите да вземат думата бяха много. Противниците на инвестиционното предложение изказаха притеснения от замърсяване на природата, почви и води в един от най-чистите региони в страната — долината на Бяла река.

Според еколога Светла Митева има опасност от замърсяване в дългосрочен план. Тя твърди, че натрупаните вредни метали в хвоста рано или късно ще бъдат отведени в подпочвените води.

„В състояние ли сте да гарантирате, че тези замърсявания никога няма да тръгнат да излезнат някъде в района? Нито в България, нито в Гърция, нито където и да било.“, попита Митева.

Представители на Българското дружество за защита на птиците се опасяват от това, че световно застрашени видове птици може да бъдат засегнати от бъдещата експлоатация на мината.

 „Резултатът от него ще бъде след осем години едно хвостохранилище, което ще остане за вечни времена, унищожен ландшафт, рискове за застрашени видове — египетски лешояд например, една от най-застрашените птици на Земята. И затова смятаме, че то не трябва да се реализира.“, посочи Стойчо Стойчев от БДЗП.

Привържениците на възможността ивайловградският район да се превърне в българския „Клондайк“ пък се надяват на икономически подем в региона.

Генчо Иванов, жител на Ивайловград:

 „Абсолютно никакво развитие няма за града. И аз съм „за“ проекта, за да се развие градът. В градинката ако идем — 30 деца. В училището имаме 20 абитуриенти. Догодина ще станат 15, по дгодина ще са 10. И какво правим? Градът става едно село. Това е шанс за град Ивайловград, не само за града, а за цялата община да се развие и да потръгне напред.“

Инициативният комитет „Бъдеще за Ивайловград“ се обяви в подкрепа на проекта Розино.

Представителят на инвеститора „Тинтява Експлорейшън“, инженер Димитър Маринов, очерта параметри на инвестицията. Очакванията са мината да има живот около 10 години. Изчислените залежи са за над 11 милиона тона руда. Добив — между 40 и 80 грама злато от тон. Методът на златодобива ще бъде екологично съобразен. Водата, която ще минава през преработвателните съоръжения, няма да се излива обратно в природата — нито в почвите, нито във водите. А придобивките за местните и общината ще са сериозни.

Инж. Димитър Маринов:

„250 милиона евро директни инвестиции през първите две години за строителство, по време на строителство 1000–1200 работници, повечето от тях са подизпълнители по време на строителство. Като по време на добива са предвидени над 250 нови постоянни работни места. Определено ще се подобри пътната инфраструктура до малките населени места в близост до обекта — ако има такава, ще бъде рехабилитирана. Този предвиден високоволтов електропровод за фабриката ще остане после и ще бъде всъщност в помощ на местните общности.“

Заключението на експертите, работили по доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), е, че той може да бъде одобрен, каза инж. Стоянова.

 „Общото заключение, е, че не се очаква значителен риск за здравето на хората, било то в близките населени места или за онези, които работят на терен. Има прекалено много съвременни мерки, лични предпазни средства, които помагат това да се случи. Въз основа на всичките анализи, ние сме стигнали до заключението, че инвестиционното предложение може да бъде одобрено и това ще бъде нашето предложение към министъра на околната среда и водите, обаче при изпълнение на всичките мерки, които ние сме предвидили.“, заяви инж. Стоянова.

Очаква се и решение на гръцката страна, които преди време се обявиха против разработването на златната мина — отново заради опасения от замърсяване на Бяла река, която минава и на тяхна територия. Документите с оценката за въздействие на околната среда са изпратени на гръцкото правителство. В рамките на два месеца се очаква тяхното становище.

А, мълвата за бъдещото разработване на златното находище и наемането на работна ръка предимно от община Ивайловград вече се е разпространила в селата, които попадат в територията на находището. В Розино и Гугутка се надяват там животът да се възроди и да има препитание за местните хора.

Кметът на село Розино Мустафа Мустафов се надява златната мина да върне младите по родните им места.

Последната дума дали инвестиционното предложение ще получи зелена светлина ще има министърът на околната среда и водите.

Репортаж на Галина Кючукова.