До 2040 година 900 села в България ще обезлюдеят

"Във втория том на монографията "География на България", в раздела "Население и селища" ние представихме данните за населението на България за периода от началото на 21-ви век до 2021 година, когато бе последното преброяване на населението. Тенденциите в намаляване на населението бяха потвърдени в прогнозата, която беше изготвена с времеви диапазон до 2040 година.

Тези тенденции на намаляване на населението са логично очаквани, тъй като знаете, че броя на населението се формира от естествения прираст и миграциите. Нарастване на раждаемостта се наблюдава през седемдесетте години на миналия век, в резултат на което се наблюдаваше и по-висок коефициент на раждаемост и през 2009 и 2010 година.

В тази монография ние правим и прогноза, на базата на населено място за това какви са тенденциите за отделните региони на страната. Началото на обезлюдяването на отделни региони се наблюдава още преди Втората световна война.

В нашето изследване сме направили едно картографско изображение и изчисления за достигане на максимален брой население. Имаме данни от 1934 година до днес. Началото на процеса на депопулация се счита от момента, когато населението на дадено място е достигнало максималния си брой и това у нас се наблюдава преди Втората световна война. С трайни тенденции на обезлюдяване са Западните покрайнини, включително и Западна Стара планина, Средногорието, Централна Стара планина и Сакар, Странджа. Темпът на намаление на населението е по-късен само в района на Западни Родопи. До 2040 година обезлюдените села у нас ще достигнат до 900 от общо 5000 към момента.

Ако към тази бройка се добавят и населените места с до около 20 души, то тези населени места ще съставляват до около 37 процента от населените места в страната.

Институтът ни работи съвместно с института по философия и социология и СУ "Климент Охридски" по един проект проучващ изследването на ромските квартали в градовете. Една от основните цели е установяване, картиране, проследяване на динамиката на ромските квартали в България. Използвахме комбинация от много подходи, включително и анкети към общините. Направено бе и представително социологическо проучване. Обобщените резултати бяха описани в 42 публикации и две монографии, които вече са достъпни онлайн. Наблюдава се разрастване чрез незаконно строителство на ромските квартали. Установени бяха 210 ромски гетоизирани структури в 149 града. Само София не е обхваната в това изследване", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Надежда Илиева.

"Броя и динамиката на населението се проследява от текущата статистика между преброяванията на населението и се базира на изчислен брой на населението и промяната, а не на установен брой, който се наблюдава само при преброяването на населението, което се прави през 10 годишен период. Населението наистина намалява и това се наблюдава както през текущата статистика, така и при сравнение на данни през две преброявания. Но не бива да се вземат решения на базата само на текуща демографска статистика, която показва процеса на намаляването, но дали такъв е темпа. Динамиката на нарастване или намаляване на населението се установява чрез сравняване на данните от две преброявания. Тенденцията, която се наблюдава през последните години е концентриране на населението в по-големи градове и формирането на така наречените демографски пустини т.е. райони в които средната гъстота на населението пада под 10 души на квадратен километър. В проучването на проф. Илиева дори има описани много прецизно и тенденциите на процеса до средата на настоящия век", разказа доц. Борис Казаков.

Представеният нов монографичен труд "География на България" е разработен в два тома: Том 1. Физическа география. Геоинформационни технологии и Том 2. Икономическа и социална география. регионална география. Общият обем на труда в двата тома включва осемнадесет раздела, обхващащи всички съвременни измерения на географското знание. В монографията са включени научни знания от широк кръг области в сферата на науките за Земята и обществото – география, геофизика, сеизмология, геология, геодезия, океанология, почвознание, екология, зоология, ботаника, демография, икономика. Трудът разглежда в дълбочина териториалната организация на България, регионалните профили и социално – икономическите характеристики на страната в четири основни тематични направления: Географско положение и пространствена идентичност; Население и селища; Национално стопанство и икономически сектори; Административно – териториално устройство и регионално развитие.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Надежда Илиева и доц. Борис Казаков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.