Изложба разказва за манастирските библиотеки и създаването на ръкописите

В навечерието на 24 май Кирило-Методиевският център при БАН представи в Регионалния исторически музей в Кърджали изложбата „Манастирските библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV-XVI в.”.

Това е мащабен научноизследователски проект и пътуваща изложба. Експозицията проследява развитието на книжовната култура, манастирските скриптории и разпространението на ръкописи (старобългарски и староруски) през Късното средновековие. Изложбата се състои от 28 пана, разделени тематично на три части: Монашески библиотеки: създаване на ръкописи. Монашески библиотеки: типове ръкописи. Монашески библиотеки: манастири.

В Кърджали гостува частта, в която се разглеждат манастирите.

Опитваме се да покажем на широката публика целия процес на създаване на един ръкопис, който е свързан с много високо подготвени монаси, обясни д-р Тотка Григорова от Кирило-Методиевския център при БАН, част от екипа, създал изложбата.

Всяка част разглежда определен етап от този изключително дълъг процес на създаване на средновековните ръкописи - материалите, пергамента, мастилото, творческата част, украсата, миниатюрите, различните заглавки и заставки, подвързването и събирането на тетрадите в книжно тяло. Втората част разглежда видовете ръкописи и представя с кратък текст значението на всеки един от богослужебните текстове, като псалтир, евангелие, четвероевангелие и други. В третата част на  зилжобата са представени основните манастири, които са били активни в периода ХІV-ХVІ век, в които се пазят и до днес изключително ценни ръкописи.

"В манастирите са творили най-образованите хора за тези векове, за които говорим. Това са едни изключително начетени, изключително високо образовани хора с много широк мироглед", коментира д-р Григорова.

За нашата история с голямо значение са Атонските манастири и българският манастир "Зограф" на Атон, но не по-малко значима книжовна дейност се развива и в нашите манастири, като Рилският, Драгалевският манастир, каза още д-р Григорова.

"Българските манастири са били стожери на нашата духовност през всичките периоди на българската история от Покръстването, Средновековието, после и във Възрожденския период", категорична е тя.

 Много от шедьоврите, създадени през Сревновековието, днес се намират във Великобритания (като Евангелието на цар Иван Александър) или във Ватикана (като Манасиевата хроника). 

"Искрено се надявам да можем да ги приберем и да ги съхраняваме както трябва, защото това също е един сериозен проблем, който стои пред съвременна България и пред нас - опазването на нашето изключително ценно културно наследство, съхранението и опазването тук при нас", каза д-р Тотка Григорова.

За нея всеки момента от създаването на изложбата е любим - от началото на проучването, през времето на обособяване на идеята до заевършващия етап, в който вече "продуктът" е готов:

"Тези етапи винаги биват увенчани с удоволствието да видим, че знанието излиза на бял свят и може да стигне до хората, защото целта на науката и на проблематиката, с която науката се занимава, е тези знания, възкръснали от историята, да стигнат до хората и до нашите съвременници."