Почитта към Кирил и Методий - от държавно-църковен култ до всенародна любов

Какво е мястото на светите братя Кирил и Методий в Българското средновековие и откога датира почитта на българския народ към тях. Това засегна в публичната си лекция в Регионалния исторически музей в Кърджали проф. Димо Чешмеджиев, изследовател в Кирило-Методиевския научен център при БАН.

Почитането на равноапостолите е възникнало като държавен култ след идването на учениците на Кирил и Методий в българските земи. В началото дори църковните дати, в които се е чествала тяхната памет, са били различни - 14 февруари за Константин Кирил Философ и 6 април за Методий. Двамата братя започват да се възприемат като двойка светци от времето на Климент Охридски, когато той пише Похвално слово за двамата.

Фреските в църквите са били рядко срещани, а иконите - единици. През 14 век почитанието към създателите на славянската азбука спада, за да избуи отново с пълна сила в епохата на Възраждането, когато Кирил и Методий се превръщат в символ на национална идентичност и преклонение пред образованието, науката и културата.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата.

В Средните векове Кирил и Методий са държавни светци и имат връзка с идеологическата система на средновековна България, така че не са популярни сред широките народни маси, защото нямат мощи, обясни за Радио Кърджали историкът проф. Димо Чешмеджиев. В онези времена именно мощите правят един светец популярен, именно те лекуват и помагат и в това вярва народът.

Почитането на създателите на славянската азбука в българските земи датира от времето след 886 г., когато учениците им идват в България след смъртта на Методий.

„Оттогава започва техният култ. Иначе в България никой не знае за тях“, казва проф. Чешмеджиев. Той уточни, че става въпрос за църковно-държавен култ: „Култ и почитание в този период е едно и също. Няма гражданско общество, няма гражданско почитание, има само църковно почитание.“

То се разпростира ва територията на цялата българска държава, която в този момент обхваща почти целия Балкански полуостров.

„Пикове има. Ние не знаем точно кога са най-големите пикове. Вероятно в Първото българско царство по времето на цар Симеон, за което няма никакви сведения. А падове, може да се каже в 14 век има спадане, във връзка с литургичната реформа, която се извършва в българската църква и всички балкански църкви - византийската, сръбската, руската също…“, коментира историкът.

Докато през Средновековието култът към Кирил и Методий е държавно-църковен, през Възраждането той става масов и всенароден, тъй като той е свързан с борбата за независима българска църква, за еманципацията на българите от останалите православни, главно от гърците.

Въпреки че няма доказателства за български произход на създателите на славянската азбука, „може да се каже, че Кирил и Методий стават символи на тази новоизграждаща се нация и на този български национализъм“, уточни проф. Димо Чешмеджиев.

„Двамата братя ги „придърпваме“, обаче тяхната дейност не. Реално резултатите от тяхната дейност остават в България. Тука процъфтява тяхното дело. Самите те може би нямат нищо общо с България, но България спасява това тяхно дело и това е стопроцентово“ коментира историкът.