Буда и Барс - кучетата, които откриват отровни примамки в природата

Николай Терзиев и Буда - това е единственият работещ екип в страната, обучен да намира отровни примамки в природата. Буда е на три години и наследява в екипа Барс, вече щастлив 11-годишен пенсионер. Те са немски овчарки, от работната линия и са специално подбрани от Николай Терзиев от развъдник в Унгария за изключително отговорната им работа.

Тримата са част от Българското дружество за защита на птиците и спасяват редки видове птици като лешояди и орли. Птиците са първите, които налитат на отровните примамки срещу хищници, хвърлени в природата от хора в опит да опазят добитъка си.

Барс вече не работи, разказа Николай Терзиев: „Пенсионирахме го, живее спокойно на верандата в къщата, храни се вече и с пържоли, разрешено му е. В смисъл протоколът вече за тренировки е по-различен при него. И Буда е неговият съвсем успешен наследник.“

Терзиев припомни, че Барс е пионерът в България и за десетте години трудов стаж е извършил стотици патрули, открил е много отровни примамки и загинали птици, но най-същественото е осъществената превантивна дейност. Трудно може да се измери какъв точно е ефектът от работата му върху дивата природа, защото може да се извади статистика колко животни са открити от кучето, но „когато се използват отровни примамки, едно от най-лошите неща, най-тежките последици е, че имате вторично и третично отравяне. Тоест ако сте сложили отровна примамка за едно животно и друго животно я е изяло и минава определено разстояние, то самото става отровна примамка. И хубавото е, когато имате специализирано куче, че вие, образно казано, почиствате района и отнемате от средата потенциалните отровни примамки, включено като трупове на животни и това спасява много повече животи“, обясни ефекта от дейността на кучетата Николай Терзиев.

В практиката му има много тежки моменти. Един от страшните е, когато три кангала ги нападат, докато правят обход с Барс край Маджарово. „Единственото нещо, което тогава ни спаси, е, провидението - че колата беше много близо до нас, иначе Барс нямаше никакъв шанс срещу кангалите“, спомня си Николай.

Той обаче предпочита да си спомня позитивния край на кариерата на Барс, когато след години на трагични инциденти, кучето успява да открие отровен, но жив египетски лешояд край Момчилград и така спасява  живота му.

„Намери агонизиращата птица и ми подаде сигнал, различен от този за отровените, сигнал за живот. Нещо, което никога не се е случвало до този момент. Така разбрахме, че имаме по-различна ситуация и като обърнахме внимание, тогава видяхме, че птицата е жива“, спомня си Николай.

Поставената с Барс традиция е продължена от Буда, с когото тренировките и обучението не спират.

„Когато имате работно куче, не може да го оставяте дълго време да си почива. Работното куче е различно от домашния любимец и съответно живота му не е точно такъв, какъвто на комисар Рекс от популярния филм“, разказва Николай Терзиев.

Тренировките са сутрин и вечер, кучето се обучава да търси, да намира, да слуша водача си. Когато прави грешки, поведението му се коригира, тоест тренировките продължават, докато грешката се изчисти. Режим има и в храненето – привиква се да яде само суха храна и то само дадена от водача, когато той прецени, за да е силен ефектът на превенция, „защото спецификата на работа е такава, че отровната примамка винаги е нещо, което става за ядене“, обясни Николай Терзиев.

Въпреки че е в началото на кариерата си, Буда вече е дал много патрули в дивата природа и е открил отровни примамки и загинали животни.

„Изключително обещаващото куче е, с великолепен нос. Има друг тип поведение, за разлика от Барс. Барс се движеше много по-активно по терена, а Буда изглежда така, сякаш се разхожда, докато търси“, сравнява двете кучета Николай Терзиев.