Радина Алексиева: Всички носим цялата вселена в себе си

Два свята. Две паралелни истории. Един и същ човешки копнеж – да намериш мястото си в живота, преди реалността да се разпадне около теб.

С такъв заряд идва премиерата на „Островът на пеликаните“ от австрийския драматург Щефан Лак в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян. Спектакълът е режисьорски дебют на младата актриса Радина Алексиева, която превръща текста в емоционално пътуване между Виена и Мексико, между илюзията и истината, между желанието да избягаш и невъзможността да избягаш от самия себе си.

„Представете си два свята, които съществуват едновременно. В единия правите избор. В другия той вече се е случил“, гласи концепцията на спектакъла. Но зад философската рамка стои болезнено познатият въпрос на цяло едно поколение: „А сега накъде?“

Историята на спектакъла започва почти случайно. Радина Алексиева попада на женски монолог от пиесата и първоначално го запазва за бъдещ кастинг. После текстът остава забравен месеци наред в папка с материали. Докато не идва моментът да кандидатства режисура.

„Все се връщах към този текст. Във всички останали нещо ми липсваше. А тук откривах нови и нови пластове“, разказва тя.

Именно с „Островът на пеликаните“ кандидатства и за финансиране пред Национален фонд „Култура“, където проектът получава 100% подкрепа – рядко признание за дебютен спектакъл.

Пиесата на Щефан Лак преплита две географски и културно различни пространства – Виена и Мексико. Но според режисьорката истинската връзка между тях не е в мястото, а в човека.

„Тези млади хора са еднакви навсякъде. Копнежът към свобода, желанието да станеш по-добра версия на себе си – това няма националност“, казва Алексиева.

На сцената обаче задачата се оказва далеч по-сложна. Пространствата непрекъснато се сменят – почти на кинематографичен принцип. Светлина, звук, сценография и ритъм изграждат четири различни свята, които съществуват едновременно и постоянно се оглеждат един в друг. 

„Всички носим цялата вселена в себе си“

Най-силната линия в спектакъла е невидимата свързаност между хората – идеята, че всяко действие оставя следа някъде другаде.

Радина Алексиева описва света като „огромна холограма“, в която всяка частица съдържа цялото. „Вярвам, че всички носим абсолютно цялата вселена в себе си“, казва тя.

Тази философия преминава през цялата пиеса – като усещане, че някъде, в друг живот или друга реалност, друг човек преживява същото. Или както спектакълът подсказва: можем да сменим държавата, езика, живота си – но не и себе си.

Самият „Остров на пеликаните“ не е измислица. Това е Алкатрас – място, известно едновременно с природното си богатство и с легендарния затвор.

Тъкмо в това противоречие режисьорката открива сърцето на пиесата – свободата и затворът съществуват заедно.

Героят мечтае да стигне до острова не заради затвора, а заради самата идея за него – като място на спасение, на друг шанс, на ново начало. Но островът постепенно се превръща в символ на всичко недостижимо.

„Младите хора непрекъснато водим битка да бъдем някъде другаде, да имаме по-добър шанс“, казва Алексиева.

Сред най-силните моменти в спектакъла е сцена, в която два персонажа  от различни светове и различни реалности  протягат ръце един към друг, без никога да могат да се докоснат.  Режисьорката признава, че първоначално е мислела сцената почти като невъзможна задача. Но когато вижда как тя оживява по време на репетиция, самата тя е разтърсена. „За секунда видях как огледалото между тях се пропуква“, споделя тя.

Това вероятно е и най-точното описание на самия спектакъл – опит да се пропука границата между отделните човешки светове.

 

За Радина Алексиева най-важното не е публиката да си тръгне с готови философски отговори. Напротив. „Искам зрителят да си каже: „Не забравяй тази вечер да кажеш „Обичам те“, казва тя.

Мечтата ѝ е спектакълът да бъде повод за разговори – особено с млади хора. След представленията тя и екипът планират дискусии със студенти и ученици за страховете, изборите и несигурността на поколението, което живее във време на кризи и разпадащи се опори.

„Не търся отговори. Търся дискусия“, казва режисьорката.

„Островът на пеликаните“ събира впечатляващ творчески екип. В спектакъла участват актьорите Пламен Иванов, Борис Хаджийски и Боряна Иванова. Сценографията е на Косара Цветкова, костюмите – на Зейна Мансури, а музиката – на Пенчо Попов. Преводът на текста е дело на проф. Владко Мурдаров. Радина Алексиева не пропуска да подчертае и ролята на целия технически екип на театъра, без който „магията зад завесите“ би била невъзможна.

 

Интервюто с Радина Алексиева чуйте в прикачения звуков файл.