16-годишна ученичка от Езиковата гимназия "Христо Ботев" взе втора награда за поезия на Националния конкурс "Петя Дубарова"

Радина Бояджиева: Поезията ни учи да обичаме

Изящната словесност помага през погледа на автора да осмислим собствените си чувства и да ги осъзнаем, смята талантливата поетеса

вторник, 2 юни 2026, 13:03

Радина Бояджиева: Поезията ни учи да обичаме

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

Ученичката от Езиковата гимназия в Кърджали Радина Бояджиева грабна второ място на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова". Стиховете й, както и другите произведения на призьорите са издадени в сборника "Петя-пристан зелен", достъпен в Интернет.

Председател на журито е големият наш поет и публицист Бойко Ламбовски, който е водещ на предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР.

Радина Бояджиева участва в престижния форум за втора поредна година. През миналата тя спечели поощрителна награда отново в раздел "Поезия". За единия от белите стихове, с които спечелва вниманието на журито, 16-годишната ученичка е вдъхновена от съдбата на капитан Георги Георгиев, а в самото стихотворение използва името на яхтата на капитан далечно плаване - "Кор Кароли", за да направи паралел със съдбата на небезизвестен крал. Пак тази година Радина получи и Наградата за цялостно представяне на Втория национален конкурс за хайку поезия „С дъх на липи“ - Стара Загора 2026". Неотдавна бе и поетичният й дебют в Кърджали, с проекта „1993 думи в бяло“, преведен на 8 езика. Радина Бояджиева е носител на 14 национални и международни литературни и журналистически награди. Част от поезията си е превела на английски и немски език. Тя се увлича също по театъра, както и по рисуването, макар че вече малко е загърбила четката заради страстта си по писането и четенето. Повече за тези нейни интереси, кой я запалва по писането и има ли връстници със сходни интереси, ще чуем от самата нея. Тъй като конкурсът е посветен на Петя Дубарова, попитах младата поетеса, с какво е привлечена от творчеството й:

"....творчеството на Петя Дубарова ме привлича най-вече със своята чистота, защото тя, макар да умира само на 17 години, оставя след себе си едно всеобхватно творчество, което най-вече изпъква с образите си и с това как тя се фокусира върху мотиви и неща от ежедневието, което във днешно време рядко виждаме във съвременната поезия".

Едно от наградените стихотворения е посветено на капитан далечно плаване Георги Георгиев, защото:

"...това е свързано с един разговор от миналата година през декември месец с мой близък човек...Може би знаете, че на 20 декември капитан Георги Георгиев потегля от Хавана, откъдето започва своето околосветско пътешествие и когато приключи този разговор се замислих за това околосветско пътешествие, защото за мен този човек е изключителна личност и се изисква огромна сила на духа, за да направиш нещо такова.
....когато започнах да проучвам неща, свързани с околосветското му пътешествие, попаднах на това, че името на яхтата, с която той го е извършил е "Кор Кароли", и ми стана интересно какво означава това. Знаех, че "кор" от латински означава сърце, но ми беше интересно какво означава "кароли". И когато го проверих, се оказа, че всъщност цялото наименование означава "сърцето на Чарлз. И също така е име на най-ярката звезда в съзвездието ловджийски кучета, която е наименувана от сър Чарлз Карлбъро, който се смята, че я кръщава по този начин в памет на крал Чарлз I, който е екзекутиран по време на английската революция. И всъщност цялото име на звездата е сърцето на Чарлз - краля мъченик и това много ме впечатли. И всъщност името на самата яхта е смисловото ядро на стихотворението и всичко друго надгражда".

Тази година нивото на конкурса е много добро, преценя Радина:

"Самият конкурс се провежда от 1997 година, тоест вече е утвърден конкурс за млади творци в България и за мен поне е изключително престижен. Творбите се изпращат анонимно и смятам, че не случайно го наричат Оскарите за млади творци".

Радина обича да чете нова и класическа българска литература. За нейните фаворити сред творците казва: "Може би любимият ми български поет е Христо Фотев. Изключително много обичам неговите стихове, чета също Валери Петров, Атанас Далчев, Ралица Райкова, Паруш Парушев, Тея Монева, Людмила Балабанова и много други. Рядко чета романи, в момента основно на чуждестранни автори, но обичам къси разкази от български автори като разказите на Кръстьо Раленков, на Йорданка Белева, Христо Карастоянов, харесвам също Димитър Димов, Йордан Радичков, Деян Енев, Емилиан Станев и много, много други".

Според Радина въпреки изкуствения интелект "... все още имаме нужда от писането и от поезията, защото за младите хора това е начин на себеизразяване и път към откриването на себе си".

"Много често в днешно време виждам хората да наричат поезията излишна, с което абсолютно не съм съгласна. Казано най-общо, според мен поезията е нещо, което учи човека как да бъде човек. Тя ни учи как да обичаме, да мразим, да се радваме, да сме тъжни и ни помага през погледа на автора да осмислим собствените си чувства и да ги осъзнаем. ...тук е много подходящ за този случай един цитат на Атанас Далчев, че поезията не е общуване, а приобщаване, защото тя е като своеобразна ключалка, през която читателят може да погледне във вътрешния свят на поета и по този начин да осмисли и разбере собствения си свят."

А ето и едно стихотворение от "1993 думи в бяло"

Снежният човек

се разтапя

от очите му

израстват кокичета

ръцете му се превръщат

в дървета

прегръщат ме, както

твоите никога.

зима е, но в душата ми

е пролет

любовта ми към теб

вече е видяла всички

сезони.

СНИМКА: артгалерия Кръг

СНИМКА: артгалерия Кръг

По публикацията работи: Радка Петкова Атанасова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!