Мария Озтюрк направи от захар иконата на Света Богородица от Бачковския манастир

Някои хора живеят в приказка като от книгите, а други в захарна приказка.
Защото от захар може да се правят торти, бонбони и сладки, но и цели фигури на сгради, хора и какво ли не. Изящните захарни творби могат да ни пренасят към красивите северни страни и славната история на викингите, както и в митичния свят на елфи, феи и тролове.
Шеф декоратар Мария Озтюрк, която преподава това фино захарно изкуство вече три години  организира бляскаво и изискано събитие, популярно като Българските тортени Оскари. Отделно създава и Захарна асамблея "Моята България".
Родената в Габрово Мария Озтюрк е един от най-известните захарни декоратори в Турция, в България и по света.
Преди няколко години пресъздава от захар един от шедьоврите на българското изобразително изкуство - „Момичето с ябълките“ на Владимир Димитров-Майстора. Създава макети на светоизвестни сгради.
За юбилея на захарната асамблея пресъздава иконата на Богородица от Бачковския манастир с благопочитание и много любов.
Мария Озтюрк завършва Тревненската школа и Скулптура във Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий“.
След дипломирането си преподава изобразително изкуство.
От 21 години е омъжена и живее в Истанбул.
Няколко години работи като реставратор на картини на световноизвестни чужди и турски художници. Реставрира и икони от колекцията на Вселенската Патриаршия.

За любовта между Истанбул и Габрово и към захарта и захарното изкуство нека да чуем сега, но първо да чуем за Захарната асамблея.

"Историята на Моята България всъщност е интересна - през 2017 година, когато всъщност основах този проект, нямах представа, че толкова дълго ще продължи, което изключително ме радва. Тази година честваме нашата десетгодишнина. Тогава и сега все още са популярни така наречените колаборации. Аз не използвам тази чуждица - първоначално и ние бяхме колаборация, но я сменихме с думата "асамблея". Тогава в световен мащаб, говоря за захарното изкуство, бяха доста популярни такъв вид колаборации, но в България все още не беше правено такова нещо. И понеже моята любов към захарното изкуство тогава беше само тип хоби, реших с мои познати хора, които живеят в България да направим и ние за България нещо подобно. И пък каква по-добра тема от това да бъде България. Разбира се, че живеейки в чужбина, носталгията към България, всичко, свързано с културата, историята, фолклора на нашата Родина ми, е изключително скъпо и търсейки име, просто от само себе си дойде това име "моята България". Това, което искам да спомена за нашата захарна асамблея, е, че в продължение на тези 10 години и това всъщност се отделя и отличава от всички други международни подобни формации е, че ние работим само на българска тематика и участниците са само българи, живеещи в родината и в чужбина".

А така шеф Озтюрк представя себе си:

"Аз съм родена в Габрово, учила съм до средното си образование висшето тук в България, в Трявна съм завършила дърворезба, после във Велико Търново. Завършила съм рисуване и педагогика на изобразителните изкуства. Любовта ме отведе в Истанбул, където вече 25 години живея. Съпругът ми е турчин. Имам син, който е голям и учи в чужбина. Започвайки да се занимавам със захарно изкуство, именно причината беше синът ми Атила. Съвсем така на шега, както голяма част от жените, които, имайки малки дечица за рождените дни, мислят какво да направят. И като на шега започнах, не съм учила специално нещо свързано с гастрономия и сладкарство. По-скоро това, което правя аз започнах и развих и за което съм изключително щастлива е, че образованието, което имам като начало, поставено в трявна гимназията и после във Велико Търново. Премина в захарно изкуство. Тоест аз учех наистина изкуство приложно и декоративно, но това нещо го насочих към захарното изкуство и именно нашите изложби са с такава цел. Да покажа, че дори и с ядливи материали, сладкарски бои, фондан, моделиращ шоколад може да се създаде изкуство. И така започнах първоначално да правя торти за празници на семейството и на сина ми.

По-късно работих, приемайки поръчки и правейки торти за различни парти центрове, но продукцията на тези типични торти за рождени дни не ме влечеше. ...може би, свързано с обучението и образованието, което съм получила ме влече повече артистичната част, повече изкуството.....и всъщност сега в изложбата, която ще представим на 6 юни в Габрово, се представям със захарен проект, всъщност копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. А първото ми официално представяне като захарен артист беше отново с икона, само че на едно състезание в Истанбул. И наистина ми харесва да работя в тази сфера. Започнах да правя обучения, започнах да правя изложби и от само себе си се появи нуждата и да създам и състезание национално за захарно изкуство. Защото повярвайте, българските арт декоратори, макар и малка страна, ние сме изключително талантливи и в тази сфера...."

Шеф Озтюрк прави макети от захар на известни сгради

....освен иконите, друга моя слабост, са както ги наричам аз, строежите от захар. ...може би най-известното ми произведение беше направено специално за откриването, след реставрацията на Желязната църква, която се намира в Истанбул, българската светиня. Тогава специално бях поканена да направя такъв проект от тогавашния консул на Република България в Истанбул, доста внушителна сграда. На празника тя бе представена при откриването, официално, след това беше представена и тука, в България. В момента аз я подарих на моя роден град Габрово и може да се види от публиката и от всеки, посетил града. Правила съм също Софийската синагога, но в по-малък размер, правила съм Тадж Махал, правила съм доста така, интересни композиции". 

Като пожелание към слушателите на БНР-Кърджали шеф Озтюрк каза:

"Да имат сладък живот, да вършат добрини, защото както са сладки нашите произведения, макар че ние не разрешаваме да ги опитват нашите гости, така трябва да са и сладки думите ни. Турците имат една поговорка "Да хапнем сладичко, за да са ни сладки приказките", така че.... сладки неща, за да са сладки и думите, които изричат".