Откраднатите фигури промениха смисъла на паметника

Тридесет години след откриването на мемориалния комплекс на Илиева нива авторът на паметника Емил Пенчев продължава да носи емоционалния товар на една от най-трагичните страници в историята на тракийските българи. В интервю за Радио Кърджали след тазгодишното поклонение в памет на избитите през 1913 година тракийски деца той разказа за създаването, за посланията, вложени в него и за болката от посегателството върху паметника.

Тазгодишното честване беше белязано и от 30-годишнината от откриването на мемориалния комплекс. По време на церемонията президентът Илияна Йотова отдаде признание на хората, допринесли за създаването му, сред които и кърджалийският скулптор.

Пенчев припомни, че конкурсът за паметника е обявен от Съюза на тракийските дружества в края на 1995 година. Още тогава осъзнал колко тежка е темата.

„Още в началото си дадох сметка, че темата за този паметник е твърде тягостна, защото касае едно насилие върху деца“, каза той.

Авторът подчерта, че не е търсил героичен прочит на трагедията, а художествен образ, който да внуши болката от случилото се. В центъра на композицията поставя разцепен кръст – символ на поругаването, а под релефа на Света Богородица разполага две детски фигури, белязани от жестокостта и насилието.

Шест години след откриването на мемориала бронзовите детски фигури са откраднати. Именно това събитие и до днес остава най-болезненият спомен за автора.

„Много неприятно бях изненадан да разбера, че тези фигури, двете детски фигури, са откраднати“, разказа той. Спомняйки си разговора с журналиста Иват Бунков, в който е научил за посегателството, Пенчев цитира собствената си реакция: „Помълчах и му казах само това, че все едно ги заклаха още веднъж.“

Според него с кражбата е нарушена цялостната идея на паметника, тъй като именно фигурите са носели най-силното внушение за съдбата на децата от Илиева нива. Надеждите за възстановяването им засега остават неосъществими.

Скулпторът направи и паралел между трагедията отпреди повече от век и съвременните военни конфликти.

„Тая тема, за съжаление, е вечна. И най-малките заложници са децата“, каза той.

Особено впечатление на автора и днес правят десетките деца, които всяка година участват в поклонението. Според него именно те най-искрено усещат смисъла на това място.

„Те усещат драмата по техния детски начин и стават сериозни“, сподели Пенчев.

Сред най-силните му спомени остава срещата с възрастен мъж, присъствал на откриването на мемориала преди три десетилетия. Човекът, оцелял след трагичните събития като дете, не произнесъл нито дума.

„Той не ми каза нищо, само ми държеше ръцете“, разказа скулпторът с изключително вълнение.

Тридесет години след създаването на паметника Емил Пенчев продължава да вярва, че неговото най-важно послание остава непроменено – паметта за трагедията трябва да се пази, за да не се повтаря, дори да звучи утопично.

Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.