Странни особености отличават средновековната крепост край Храстово

Какви тайни крие късноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово? Какво я отличава от многото не само в региона, но и из целите български земи и я прави толкова интересна за археолозите? Защо гробовете в некропола са различни от разпространената практика през средните векове? Какво е наложило да има укрепителен ров от вътрешната страна на крепостта, който да ограничава достъпа до двете жилищни кули  в източния й край, и колко рядко се среща подобно съоръжение в средновековието? Все въпроси, които ще разплита петата археологическа експедиция на крепостта край Храстово, водена от археолога от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН доц. Деян Рабовянов.

Тази година екипът специалисти работи в три сектора и продължава вече започнати преди проучвания. Един от тях е районът на двете средновековни жилищни кули. Те не са уникални в смисъла на късновизатнийската фортификация, посочва доц. Деян Рабовянов. И обяснява, че по времето, когато са построени - началните десетилетия на 14 век, подобни кули се строят масово по Егейско море, Халкидическия полуостров и на други места в Гърция. Причина за появата им  са несигурните времена в този период, нападенията на малки военни отряди и необходимостта аристокрацията и манастирите да имат убежище. При Храстово обаче има особеност:

„Интересното за крепостта край Храстово е, че тук има една концентрация на две такива кули, всяка от които е способна да се отбранява самостоятелно и същевременно са действали очевидно и във връзка една с друга. Най-малкото защото само в едната от тях е имало цистерна за вода, което е жизненоважно при обсада“, коментира доц. Деян Рабовянов. Той уточни, че комбинация от две жилищно-отбранителни кули е рядко срещана. Единствената подобна  в региона на Южна Тракия и Беломорието е крепостта Питиум до Димотика, Гърция, и тя е строена като съкровищница на византийския император Йоан Кантакузин.

Крепостта има доста дълга история от около 9 века, припомни доц. Деян Рабовянов. Първоначално е създадена през късната античност през V век и като убежище, и като локален център, какъвто става през VІ век с църква и жилища, които са опожарени в периода 560-570 след Христа. По-интересно е това, което се е случило през 14 век, когато крепостта получава ново лице, когато са построени двете кули, възстановени са крепостните стени и когато се появяват едни доста нетипични за България фортификационни съоръжения - два рова, разказва археологът – един пред крепостната стена до двете кули, където е нормално да има, и един, във вътрешността на крепостта:

„По-странен е този ров, който е прокаран и отсича високата част с двете кули в самата вътрешност на крепостта. Подобни вътрешни ровове, особено пък изсечени в скалата, са изключително нетипични и за византийското строителство, и за строителството в България в този период. По-скоро това показва едно, ако използваме модерната дума, ноу-хау, което е западноевропейско и свързано със западноевропейското присъствие в Леванта – Източното Средиземноморие.“

Според доц. Рабовянов и възможно аристократът, който е възстановил крепостта и живял в нея, да е бил човек със западен произход, от т.нар. франки.

Другата загадка за археолозите е некрополът в ниската западна част на крепостта край Храстово. Там има около 30 гроба, двайсетина от които вече са разкрити в предишните години. Любопитното в тях е, че те са изсечени в скалата и използвани многократно за погребения, а в няколко от тях са установени ритуали за обезвреждане или иначе казано  - против вампирясване, практика, срещана често в средновековието. По-любопитното обаче е формата на гробните съоръжения, крайно нетипични не само за Родопите, но и за българските земи в средните векове.

„Врязването в скалата не е нещо необичайно, особено в Родопите, където има доста врязани гробове. По-странното е, че поне половината от тези гробове не са със стандартната правоъгълна или трапецовидна форма“, а са „антропоморфни“, т.е. с една гробна камера, която е оформена като разширяващ се трапец в посока раменете на погребания и изрез за неговата глава“, каза доц. Деян Рабовянов. Той обясни, че формата наподобява някои от египетските саркофази и уточни, че не знае да има други подобни средновековни некрополи в българските земи. Единственият паралел е некрополът от края на 14 в. в манастира Трескавец в Северна Македония.

Според доц. Деян Рабовянов погребалните практики са едни от най-консервативните и определящи за дадена група от хора. Затова той предполага, че в крепостта е живяла група от хора, която се е отличавала от традиционното население по тези земи.