Гърция поиска допълнения по ОВОС за проекта за златна мина край Розино

Има сериозно развитие по инвестиционното предложение за изграждане на златна мина край ивайловградското село Розино. Според публикация на гръцкия сайт Maron News, Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция е изпратило до българското Министерство на околната среда и водите официални коментари по доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), като настоява за неговото допълване, преработване и повторен преглед.

Maron News пише още, че Общинският съвет в Ивайловград е изразил отрицателно становище по инвестиционното предложение, докато не бъдат предоставени гаранции от компетентни държавни и научни институции за безопасността на населението и околната среда.

Сред основните проблеми, посочени от гръцкото министерство, са рискът от замърсяване на речните води с опасни вещества като арсен, живак, хром и олово, възможността за киселинно оттичане от предвидения открит рудник, както и потенциални трансгранични последици за Източнобеломорския басейн.

Според гръцката страна при евентуално преливане замърсени води могат да достигнат последователно до Юрен дере, Арпа дере, Байла река (Еритропотамос), река Марица и в крайна сметка до Егейско море. Изразени са и опасения относно предвидените седмични взривни дейности в продължение на седем години, които биха могли да предизвикат подземни течове и да увеличат риска от увреждане на съоръженията за съхранение на минни отпадъци.

В становището се обръща внимание и на възможни неблагоприятни въздействия върху защитени зони по мрежата NATURA 2000 на територията на Гърция. Според експертите предложеният екологичен мониторинг е недостатъчен, а мерките за управление на водите и минните отпадъци не са достатъчно подробно разработени.

Гръцкото министерство отбелязва още, че в доклада по ОВОС липсват финансови гаранции относно количеството и срока за управление на минните отпадъци, както и застраховка „Гражданска отговорност“, каквато се изисква съгласно член 14 от Директива 2006/21/ЕО. Според ведомството тази информация трябва да обхваща целия жизнен цикъл на проекта – от началото на експлоатацията до закриването на обекта, както и последващ период на наблюдение и грижи за минимум 30 години.

От Maron News отбелязват, че позицията на гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката на практика представлява сериозно възражение срещу представената ОВОС за проекта. Медията подчертава още, че темата предизвиква широк обществен интерес както в България, така и в Гърция, като местни власти, граждански организации и жители от двете страни на границата продължават да изразяват притеснения относно потенциалните екологични рискове от реализацията на проекта.