Милен Митев: Колкото повече медии с етични стандарти, толково по-здраво общество

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев коментира перспективите и проблемите на радиохората, за трудностите пред обществените медии в Европа, за дигитализацията и новите програми, в частност такава, подкрепяща туризма.

Митев направи изводи от протеклата среща в БТА за съдбата на регионалните медии. 

"....наистина, по-рано през седмицата Съвета за електронни медии, заедно с Българската телеграфна агенция организираха една дискусия за регионалните медии, за ситуацията на регионалните медии в момента и бъдещето на регионалните медии в страната. Доста показателно беше, че от над 20 пресклуба на БТА в страната, от които се включиха колеги от регионални медии, във всеки един от тях имаше колега от БНР, а в много от тях имаше само колега от БНР.

За добро или лошо, сме стигнали до ситуация, в която единствено обществените и обществено финансираните медии - това са БНР, БНТ и БТА могат да си позволят да покриват страната с кореспондентска мрежа. Националното радио има едно друго богатство във вид на 9 регионални програми, всяка от които създава 24-часова програма, посветена на съответния град и регион. Защото хората имат нужда да чуят и това, което се случва до тях, а не само новините от центъра на София или от международната обстановка".

А на въпроса какво харесват хората да слушат в регионалните програми на БНР, Митев каза:
"....не бих искал да говоря за мои наблюдения, тъй като може да не съм прав, но през последните 2 години сме правили социологически проучвания сред хората, които слушат програмите на БНР, както и сред тези, които не ги слушат, за да ги попитаме защо. И се налага мнението, че много хора искат да получават бърза, кратка и точна и надеждна информация от мястото, където се намират. От новини за събития, които се случват през деня до пътна обстановка, информация за времето и така, практична информация, която да им е полезна за ежедневието.

Част от аудиторията се стреми към по-кратките форми на информация, но това не може да бъде критерий за БНР:

"Повечето хора обаче искат тази информация да бъде дадена в наистина кратък вид. Тези, които предпочитат да не слушат програмите на БНР, най-често посочват като причина за това че има твърде малко музика и твърде много говорене. Те искат новините да им бъдат поднесени в сбит и смлян вид. А пък нашата цел е да поднесем колкото се може повече и по-пълна информация, което пък трябва да ни даде една отправка, да помислим по какъв начин пък да достигнем до тази аудитория, която иска по-кратки новини и може би да мислим и за такива форми не само в ефира, а и онлайн. Тук трябва да кажа, че радио Кърджали е един от добрите примери на регионално радио, което се развива еднакво успешно и в ефира, и в социалните мрежи, защото времето изисква от нас да бъдем навсякъде. Не можем да си позволим да бъдем само звук. Не можем да си позволим да бъдем само ефир. Той продължава да бъде важен /ефира, б.ред./ и продължава да бъде сърцето на това, което правим. Но в днешно време не е достатъчен, ако искаме да имаме по-широка аудитория от всички възрастови групи".

Според генералния директор на БНР Милен Митев е трудно да се достигне до младата аудитория, тъй като имат навици да използват социалните медии, а вниманието им е неустойчиво.

"Там наистина властват кратките форми. Наскоро ми попадна изследване, според което за миналата година средната продължителност на вниманието на потребителите на социалните мрежи е спаднала от 6 на 4 секунди. Това е твърде обезпокоително, защото колкото и да се опитваме да поднесем накратко информацията, в един момент няма как да да постигнем толкова кратка форма, без да пострада самото съдържание. И всъщност друг феномен, върху който всички медии трябва да се замислим е, как да накараме повече хора да се интересуват от новини, защото особено сред по-младата аудитория големият проблем е нежеланието изобщо да се сблъскват с новинарското съдържание и да се информират за актуалните събития. А в много по-голяма степен тези хора се обръщат към забавното съдържание".

Според Милен Митев не е добре, че националното радио няма алтернатива за все повече локации в страната. 

".....фактът, че оставаме без конкуренция, не е радващ. Напротив, защото нашата цел като обществено радио не е да се конкурираме с другите медии, а по-скоро да допринасяме за това да има една богата медийна среда в страната. Защото колкото повече източници на информация има надеждни, проверени медии, които разполагат с редакционни етични стандарти и спазват редакционна политика, толкова по по-здраво е самото общество. Защото когато останем сами, винаги съществува рискът от грешка".

Но пък от друга страна: "Радиото като обществена медия има лукса да не разчита на търговско финансиране, поради което при нас няма икономическо влияние в ефира

...когато става дума за по-малки за медии, които се финансират на търговски принцип, първият основен въпрос е кой плаща за медийното съдържание. И ако някой плаща, това веднага трябва да накара потребителите да се замислят дали пък той няма интерес информацията да се поднесе по определен начин. По същия начин - когато става дума за съдържание, създадено от потребителите, там е още по-трудно да се разграничи обективно поднесената информация от личното мнение".