Любомир Йорданов: Реката трябва все повече да ни сближава

Навън е топло и на кого ли не му се иска в този момент да е край река или водоем, и да си лови кротко риба или да гледа как другите хвърлят въдици. Скоро спокойствието на природата прераства в душевно, далеч от грижите и проблемите на сушата. Но реката не е само прохлада, тя може да препитание, да е пейзаж, сред който живеят оцеляващи и сурови хора, станали такива, защото са свикнали на нямане и забрава. Не за такива истории ще си говорим обаче днес, а повече за живота край реката като философия и кулинарно предизвикателство. На пряката ни линия е писателят и журналист Любомир Йорданов. И първо как е времето там, Дунав пълен ли е?
".....аз самият виждам, от терасата на къщата ми се вижда добре Дунав, но и всеки ден съм край него, така че Дунава винаги е пълноводен и голям, но с оглед на на сега, юни месец, състоянието му е доста спаднало, така да се каже изнемощял е, дръпнал се е навътре, изскачат пясъчни коси и острови".

....Когато почнат да изскачат пясъчните острови, това означава, че е сериозно, къде се оттича толкова вода?

"Ами реката е много голяма, така че има къде да се оттече и от нея отива в морето. Но по принцип, в последните години ги няма тези големи притоци на реката през пролетта, така наречените черешови води, които понякога създават и огромни проблеми, наводнения. Просто реката е по-малка и в разговора ми с рибари, с моряци край Лом, Видин те са на мнение, че това се дължи донякъде и на климата, разбира се. Но повече на хидросъоръженията, които са изградени в по-горния участък между Сърбия и Румъния, така наречените железни врати Джердап, там се спира голяма част от водата. Прекарва се през хидроелектроцентралите и заради това доста пада нивото й".

ЗА УЛОВА В МОМЕНТА ПО ДУНАВА

"Слаб е уловът, при ниска вода и при горещо време, риболовът не върви много, много. Рибата обича тишината, хладината, спокойствието, така че тя бяга по дълбокото. Рибарите, разбира се, никога не се отказват, най-упоритите от тях са на ранина на брега, хвърлят въдиците, но е трудно. Отгоре на всичко реката, понеже е ниска, влачи много водорасли, огромно количество, те са като черги се носят по по реката. Това се оплита във въдиците, създава проблеми, но най-упоритите и най-късметлиите, хващат по килограм килограм и нещо от любимата дунавска риба уклей. Това е една малка риба, много вкусна, да я наречем дунавската цаца".

ИМАТ ЛИ СЛУКА РИБАРИТЕ КРАЙ МИКРОЯЗОВИРИТЕ

"Добрият рибар винаги има слука....Има доста язовири в региона, най-големият от тях е язовир Огоста. Той е едно малко море - 500  милиона кубически метра вода, той е над Монтана, съвсем край Монтана. Любимо място е на риболовците от цялата страна, пък и от чужбина, защото в него има много риба, но напоследък и там пада водата. Така че както ми казаха тези дни мои познати от Монтана, рибата доста се е изнервила и тя е по дълбокото. Но там хората така хващат по 10-12 kg шарани, които са опитни рибари. Но там има и огромни чудовища наистина, сомове, по метър и 50-2 метра, те дори се виждат на на сонарите на рибарите, ловят се на жива рибка или на телешки дроб, но напоследък не се хващат едни такива великани. С лодка, с помощ на други хора, с много мъка, мой приятел преди доста години.... хвана един около двуметров сом, някъде два-три часа се бори с него, докато успее да го омаломощи и измъкне".

ИМА ЛИ ИНЦИДЕНТИ

"Ами слава Богу, не съм чувал за язовир Огоста сом да е издърпал рибар във водата, но такива неща се случваха допреди години, когато беше ловът на моруни. Той сега е забранен поради защитата на тези риби те стават все по-малко на брой. Но моруните поваляха рибари във водата, и понеже те се ловят на едни много големи въдици, наречени кармаци, някои хора така загубиха и живота си в тази неравна битка".

ОТКЪДЕ ИДВАТ ВИЦОВЕТЕ ЗА РИБАРИ?

"....какво да ви кажа, то състезанието, конкуренцията от древността е двигател на човешкия поглед и на развитието ни и ние постоянно се състезаваме в училище на работа на пътя даже. Там има и проблеми, и трагедии с това състезание, но човешкият живот е едно състезание. За всичко има конкурси, награди или поне похвали и просто рибарите и ловците не са по-различни. Всеки гледа да се похвали с по-голям улов. И понеже още в древността, от когато тръгват тези занаяти, фотоапарати и всякакви други документиращи техники не са били измислени. И хората са разказвали, а като разказваш и ти си в центъра на събитието, нали, винаги гледаш да изтъкнеш своето като най-голямо.
Нали сте виждали тези рисунки в пещерите - лов на бизони, бизоните огромни пък ловците едни човечета с малки копия. Както казва Бисмарк "Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов".
Но тази лъжа, нашата рибарската и ловната е най-безобидна и е добре да си останем само с нея. Светът ще бъде по-хубав, ако само с това се лъжем".

ОБИЧАТЕ ЛИ ДА ЯДЕТЕ РИБА

"Ами, разбира се, има си хас, човек, който е край Дунава, отрасъл и живее край Дунав, да не обича риба. За готвенето - готвя, но предпочитам моята половинка да готви, защото готви по-хубаво от мен. Но пък рибата е винаги едно много изискано и аристократично ястие и трябва често да присъства, пък отгоре на всичкото е здравословна".

МОЖЕ ЛИ И РЕЦЕПТА ЗА РИБА?

"....да ви кажа една рецепта, която за мен беше много интересна. Аз преди години като журналист обхождах рибарските биваци и къщи. Беше ми много интересно да си разговарям с рибарите, със семействата им и една прекрасна бабка ми даде рецепта за баница от шаран. Бях впечатлен, наистина е много вкусно, така че ако искате да ви я споделя.

...ами хващате един шаран или в краен случай го купувате от магазин, и може да кажете, че сте го хванали, разбира се, чисто по рибарски. Той се разрязва по корема, почиства се, посолява се, посипва се с червен пипер, полива се с олио и се поставя в тава с разреза нагоре обаче. Слагате го във фурната и го печете до зачервяване. И докато шаранът се пече, разбивате в едно съдче около килограм кисело мляко и 5 яйца. И тази смес, слагате и малко сол, и след като шаранът се опече, го заливате с тази смес и го връщате обратно във  фурната да се дозапече. Искам да ви кажа, че е невероятно ястие. Това е баница с шаран".

ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ДЯДО ВИ Е ОТИШЪЛ В РУМЪНИЯ, ГОНЕЙКИ ГЪСКИ

"Разбира се, това е разказ и аз съм го преработил. Но в основата му стои истинска случка, само че не е  дядо ми, а прадядо ми.
Прадядо ми, той се казваше Александър, но в селото му го наричаха Бето. Той беше участник в три войни - трети войни в началото на века, без да се прибира вкъщи, изкарал ги и трите на фронта и нямаше една драскотина по себе си. Беше рибар и в рибарска дружина със своите синове. И при един рейд, бил е сам по реката, румънските граничари го засичат и го арестуват и го откарват в заставата. Той знаеше добре румънски език и си е започнал разговор с тях. Обичаше доста и да си хапва и пийва, така че накрая седнали на масата и два-три дена яли и пили. Да, вкъщи плачат, безпокоят се....старецът, да, гуляе в Румъния".