Вярата, а не религията е водеща при алтернативните лечителски практики

На 1 юли според народната традиция се отбелязва Свети Врач – празник на билкарите, лечителите и баячите.

Това са хората, за които всички знаят и почти никой не говори. Тяхната дейност е колкото скрита, толкова и явна. Мнозина са търсили услугите им в даден момент от живота, когато съвременната медицина не дава отговори за някои човешки болежки и когато се търси алтернатива на лечението. Знанието им крие известна доза магичност и тайнственост. То се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка, от свекърва на снаха.

„Имаме един баланс между една публичност, защото всички знаят къде са баячките. Достатъчно е само да отидете в 1 село и да питате има ли тук човек, който бае, веднага ще ви насочат. Всички знаят за тяхното съществуване, знаят ги къде са, знаят ги точно какво лекуват и как лекуват. В същото време обаче знанието им е тайно, то се предава тайно и за него не се говори публично.“ Това разказа в ефира на Радио Кърджали етнологът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Д-р Виолета Коцева-Попова.

Тя уточни, че празникът на билкарите, който е с по-голяма тежест, е Еньовден, а Свети Врач е по-скоро за тези, които могат да „виждат“ в бъдещето, които „провиждат нещата“.

Разпространените в страната практики са свързани основно с „баилните“ формули – баене против уроки, баене при страх. „Уроките са универсална вяра, има я по целия свят, свързана със силата на лошия, на зловредния поглед, когато някой погледне някого, може да го урочаса, дори това да е неволен акт… Но в нашата традиция има една особеност, че уроките могат да се получат и когато някой много силно се възхити или силно се зарадва на нещо красиво, било малко дете, било цвете, било малко животинче, теленце, агънце. И затова на някои места уроките се наричат учуди. Тоест когато се учудиш от красотата на някого, също можеш да урочасаш“, разказа доц. Коцева. Тя уточни, че формулите за баене са различни, а когато се бае за уплаха, от страх, обикновено се практикува леенето на куршум.

В тези практики религията не играе силна роля, по-скоро водеща е вярата, смятат много от учените, които ги изследват. Според тях, за да съществуват един такъв тип паралелни лечителски практики, които са леко маргинални по отношение на доминиращата официална медицина, трябва да са налице три неща - вярата на хората в способностите на лечителя;  вярата на самото общество, че такива хора са необходими за неговото здраве и вярата на самия лечител в неговите способности, обясни доц. Коцева.

Образът на лечителя има голяма трансформация от традиционния човек от една селска общност, който е част от нея, говори, облича се и изглежда като всички (до края на 19-ти и началото на 20-ти век); през бурна модернизация, във времето на която градското и съвременното започва да навлиза в бита на хората (до 40-те години на 20-ти век); през крайно атеистичен период в епохата на социализма, когато са забранени всякакви ирационални подходи, основани на вяра, които не могат да бъдат доказани; до бума на паранормалните явления след 1989 г.

Доц. Коцева е правила проучвания върху темата в Сакар и Западните и Централни Родопи, не и в източната част на планината, но казва, че разлики при баячките от различните райони почти няма, тъй като всички баилни практики са предмонотеистични и изглеждат по един и същи начин, независимо от религията – християнство или ислям.

„Ако трябва все пак някаква разлика да се отчете, то това е по-високият процент присъствие на мъже-лечители сред мюсюлманските общности. Защото те са тези, които традиционно в исляма имат по-голям достъп до религиозното, до вярата, ако щете, до ирационалното. Разбира се, те баят по съвсем различен начин. Наричат го баене, но това са муски, които се пишат със сури от Корана“, разказа доц. Коцева.

В Сакар пък наричат баенето "молитва", каза още тя.

Любопитен момент е, че много често в случаите, когато не се предава по „семейна линия“, баяческата практика се „отключва“ след съновидение, показват проучванията на доц. Коцева:

„И това, което сънуват самите баячки, е обикновено жена, облечена в черно, като монахиня. Християните казват, че това е Света Петка. Ако погледнете иконографския образ на Света Петка, тя точно така се изобразява. Мюсюлманите просто оприличават жената от съня на жена в черно - или в траур, или като жена, която е отшелник.“

повече може да чуете в прикачения звуков файл