Археологът Катя Меламед: Зад шаманския ритуал на Перперикон стои наука

Шаманският ритуал, извършен на Перперикон от потомствен монголски шаман по покана на проф. Николай Овчаров и неговия екип, предизвика широк обществен дебат. Наред с одобрението и любопитството към необичайното събитие, в социалните мрежи се появиха и остри критики, че подобна демонстрация няма място на древното светилище.

Според археолога Катя Меламед обаче случилото се трябва да бъде разглеждано като научен експеримент, а не като религиозен ритуал. В интервю за Радио Кърджали тя подчерта, че целта е чрез жива шаманска традиция да бъдат потърсени аналогии с духовния свят и вярванията на ранните българи преди приемането на християнството.

Шаманизмът се изучава от учените повече от сто години. Всичко, което наблюдавахме по време на демонстрацията, е описано още в края на XIX и началото на XX век от изследователи, работили сред народите на Сибир и Централна Азия. Изумителното е, че почти нищо не е променено, коментира Катя Меламед.

По думите ѝ именно тази приемственост превръща срещата с живата традиция в ценен изследователски инструмент. Тя позволява на археолозите да съпоставят писмените етнографски сведения с археологическите находки и по-добре да интерпретират духовната култура на ранните българи.

Археологът припомни, че научните данни отдавна сочат съществуването на шаманска институция сред прабългарските племена. Доказателства за това се откриват при разкопки в Плиска, Преслав и други ранносредновековни центрове, а част от находките могат да бъдат видени в музеите.

Сред най-интересните свидетелства тя посочи известната керамична плочка с изображение на фигура, определяна от редица учени като шаман. На нея е изобразен персонаж в динамична поза, с характерна шапка и птица в ръката – символ, който присъства и в съвременните шамански практики.

Повече от 1100 години по нашите земи не е имало възможност да бъде наблюдавано живо шаманско камлание. Именно затова подобен експеримент е ценен – той ни позволява да сравним описаното в научната литература с реално съществуваща традиция, категорична бе Меламед.

Тя обърна внимание, че редица елементи от ритуала на Перперикон напълно съответстват на класическите описания на шаманизма. Сред тях са представата за Световното дърво, по което шаманът символично преминава между трите свята, ролята на духовете-помощници, както и ритуалните дарове към тях.

Според археолога именно непознаването на тази традиция е основната причина за силните обществени реакции.

Специалистът подчерта, че шаманизмът не бива да бъде възприеман като противопоставяне на православното християнство, нито като опит за възраждане на езически практики. По думите ѝ става въпрос единствено за научно наблюдение на древна духовна традиция, което може да помогне за по-доброто разбиране на миналото.

Археологът коментира и въпроса за автентичността на подобни практики. Според нея границата между истинския шаманизъм и шарлатанството е много тънка, но в конкретния случай учените са проверили редица характерни белези – устройството на ритуалния барабан, използвания език, начина, по който се предава шаманската традиция, както и принципа, че шаманът не избира сам своя път, а е избран и обучаван в рамките на наследствена линия.

По думите ѝ е необходимо време, за да бъдат анализирани резултатите от експеримента и да се направят научните изводи. Очакванията са те да намерят място в бъдещи публикации.

В края на разговора Катя Меламед призова общественият дебат да бъде основан на познанието.

„Преди да критикуваме, е по-добре да прочетем. Има изключително интересни научни публикации, които обясняват тази древна институция. Най-впечатляващото е, че тя е достигнала почти непроменена до XXI век“, обобщи археологът.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.