Общинските болници се борят за оцеляване под лимитите на системата

„Общинските болници сме гръбнакът на спешната помощ в малките населени места, но се чувстваме като излишен товар за държавата“ – това каза в интервю за Радио Кърджали д-р Гюнер Осман, директор на общинската болница в Ардино.

Поводът е възстановяването на лимитите по клинични пътеки, което, според д-р Осман, ще има тежки последици най-вече за хората в отдалечените и трудно достъпни райони.

„Лимитите са най-осезаеми през зимата, когато заболеваемостта е по-висока, а средствата – още по-ограничени. Въпреки това, не сме връщали пациент. Лекували сме за наша сметка, но тези пътеки не се изплащат от Здравната каса“, подчерта д-р Осман.

В резултат, болницата нерядко поема разходи, които не ѝ се възстановяват.

„Кретаме някак – с помощ от общината и с много компромиси. Но това не е устойчив модел“, коментира още той.

Според д-р Осман, опитите за регламентиране на минимални заплати за лекари и сестри са само „козметика“, ако не е ясно откъде ще дойдат парите:

„150% от средната брутна заплата за лекарите и 140% за сестрите звучи добре, но общинските болници няма откъде да ги осигурят. Това означава допълнителни 2000–2800 лева на човек, а при лимитиран бюджет е немислимо“.

Въпросът с кадрите е особено остър:

„Мотивацията е ниска. Персоналът стои стоически, но усещането е, че от герои в пандемията сега сме просто тежест. След ‘дъжда’ – чадърът се изхвърля“, заяви директорът на болницата в Ардино.

„Ако помощта от общината спре – няма да оцелеем. Това означава, че възрастните и трудноподвижни пациенти ще трябва да пътуват до Кърджали или Смолян. А за много от тях това е невъзможно“, подчерта д-р Осман.

Според него връщането на лимитите е предпоставка за бъдещи фалити на общински болници и ще засегне най-слабите в обществото:

„Те няма да усетят веднага промяната, но ще я усетят, когато една след друга болниците започнат да затварят. И тогава няма да има кой да им помогне.Държавата се отнася с пренебрежение към общинските болници. В София има стотици лечебни заведения, там текат огромни частни интереси и никой не смее да ги ограничи. А ние сме ‘трън в очите’ – макар че бюджетът ни е колкото на две-три по-големи джипи практики“, допълни той.

Какво е решението?

„Предлагам държавата да диференцира финансирането. Частните болници не бива да се финансират по същите условия, както общинските и държавните. Нека част от средствата идват от допълнителни здравни осигуровки или доплащане – както е в много европейски страни“, предлага д-р Осман.

Той вижда шанс за спасение на общинското здравеопазване само ако има реална държавна политика за задържане на кадри и целево финансиране:

„В Гърция и Турция има временни договори за млади лекари в селски и планински райони. Защо не и тук?

Въпрос на държавна воля”

На финала, д-р Осман беше категоричен:

„Ако държавата наистина иска – има начини да запази малките болници. Но ако иска да се отърве от тях – и това ще стане бързо“.

Чуйте още в прикачения звуков файл.