Изселници пазят българския си език с помощта на антикварни книги

Всеки ден между 9.00 и 12.30 часа, до малка масичка в центъра на Кърджали, може да бъде открит 80-годишният бивш учител Иван Михайлов - човек, за когото книгите са не просто хоби, а мисия. Вече девета година той продава употребявани книги на символични цени, поддържа връзка с десетки редовни читатели и дарява хиляди томове на читалища, училища и обществени институции.

„Основното за мен е социалният контакт“, казва кърджалиецът, който предпочита книгите да стигат до нови читатели, вместо да бъдат препродавани с печалба.

Повечето издания на неговата маса струват едно евро, а по-ценните – две. По думите му същите антикварни книги в големите градове често се продават многократно по-скъпо. Въпреки това той не желае да повишава цените.

„На моята възраст по-важно е да има с кого да общувам и хората да могат да си позволят да си купят книга“, обяснява той.

Сред редовните му посетители има хора, които търсят конкретни автори. В специална тетрадка записва желанията им и понякога след години успява да открие търсеното издание.

„Някои съм ги записал преди шест години. Когато книгата се появи, им се обаждам и те искрено се радват“, разказва той.

Особено място сред клиентите му заемат изселници в Турция, които при всяко завръщане в България купуват по няколко книги.

„Казват ми, че четат на български, за да не забравят езика“, споделя той.

Голяма част от книгите на неговата маса са дарения от хора, които не желаят библиотеките им да бъдат изхвърлени. Благодарение на това през годините е дарил над 25 000 книги на около 40 читалища в страната, като някои от тях са получавали дарения по два или три пъти. Подкрепял е още училища, болнични отделения и други обществени места, където книгите могат да достигнат до повече хора. По-запазени издания предоставя и като награди за куиз състезания, за да насърчава четенето.

Началото на инициативата е поставено съвсем случайно. След като се опитал да продаде част от личната си библиотека на антиквари и получил символична оферта, решил сам да предложи книгите си на читателите. Още в първия ден успял да ги продаде, а скоро след това хора започнали да му носят книги, които иначе биха изхвърлили.

Самият той е запален читател още от детството. Научил се е да чете сам едва на четири години, а по-късно, като студент по литература, усъвършенствал техниките си за бързо четене. Разказва, че тогава е достигал скорост от около 120 страници на час, а днес продължава да чете между 80 и 100 страници за същото време.

Най-силно го привличат историческата литература, географските книги и пътеписите. Сред любимите му автори са Елин Пелин, Йордан Йовков, Робърт Лъдлъм и Джефри Арчър.

Кърджалиецът е и трикратен победител в телевизионното състезание „Минута е много“, а и днес продължава да следи познавателни предавания и да търси нови знания.

Според него книгата няма да изчезне въпреки развитието на технологиите и изкуствения интелект.

„Да се чете, но не бива да се вярва безкритично на всичко, което е написано в интернет“, е посланието му към младите хора.

Убеден е, че изкуственият интелект има своето място в науката, но не може да замени човешкото творчество в литературата и изкуството. А книгите, казва той, ще продължат да намират своите читатели, стига да има хора, които обичат да четат.