Ани Анева: Живея в Родопите, но сърцето ми остава с пиринската песен

Ани Анева живее в родопското село Дружинци, но в сърцето си пази песните на македонския край. Житейският ѝ път я отвежда като снаха в Родопите, а корените ѝ са в подгорското село Габрене, сгушено в полите на Беласица – в най-югозападния край на България, между границите със Северна Македония и Гърция.

Макар да е далеч от родното си място, Ани не спира да носи и споделя музикалното богатство на своя край. В социалните мрежи тя често публикува кратки изпълнения на автентични македонски народни песни, които докосват последователите ѝ и съхраняват жив спомена за родния дом, традициите и хората.

„С моя съпруг се запознахме и така съдбата ме доведе тук, в Родопите. Иначе съм от македонския край – от село Габрене“, разказва Ани Анева.

Любовта към народната музика се заражда още в ранните ѝ детски години.

„Когато бях малка, вкъщи постоянно звучаха песните на Васка Илиева и Никола Бадев. Това беше всеки ден. Може би именно тогава обикнах народната музика. Откакто се помня, пея. Цялото ми семейство пее, а аз и до днес танцувам народни танци.“

Ани признава, че най-силно е свързана с пиринския фолклор.

„Да, най-вече с пиринския. Той ми е най-близък до сърцето.“

Макар родният ѝ край да остава най-голямата любов, Родопите също успяват да я впечатлят.

„Когато за първи път чух родопска гайда на живо, се просълзих. Никога преди това не бях чувала гайда на живо. Има много родопски песни, които харесвам, но на първо място за мен остава пиринската песен.“

Понякога изпълнява и родопски песни.

„Да, случва се да си попявам и родопски.“

В интернет Ани често публикува кратки видеа със свои изпълнения.

„Редовно си пея. Най-много обичам да пея, когато съм сама в колата или вкъщи. Не бих могла да си представя живота без музика.“

Сред любимите ѝ изпълнители остават легендите на македонската народна песен – Васка Илиева и Никола Бадев.

„Една от любимите ми песни е „Назад, назад, моме Калино“, както и „Йовано, Йованке“. Има още много, но тези винаги ме докосват.“

Особено емоционално преживява песента „Судба моя“ на Васка Илиева.

„Всеки път, когато се опитам да я изпея, се разплаквам. Просто не успявам да я довърша. Много силно ми въздейства.“

Любовта към фолклора не се ограничава само до пеенето. След като се установява в Родопите, Ани се включва и в местен танцов състав.

„Още в родното си село танцувах и участвах по събори. След като дойдох тук, започнах отново. Просто това е в кръвта ми.“

Освен в танците, тя не пропуска възможност да се изявява и като певица.

„Пяла съм в Дружинци, Чакаларово и на други местни празници. А когато сме на семейно тържество или в заведение, почти винаги вземам микрофона и изпявам поне една песен.“

Ани е майка на три деца и се надява поне част от любовта ѝ към народната музика да бъде предадена и на тях.

„Най-малката ми дъщеря е на пет години и вече обича да пее с мен. Малкият ми син също много обича музиката, макар че при него по-често звучи сръбска музика. Големият не е толкова запален, но се надявам и тримата да наследят поне малко от любовта ми към фолклора.“

В дома им музиката почти не спира.

„Аз съм човекът, който прави настроението. Дори когато пътуваме с мъжа ми, непрекъснато пея в колата. Слава Богу, още ме търпи“, казва тя с усмивка.

Като дете Ани мечтаела заедно със сестра си да стане народна певица.

„Със сестра ми си правехме дуети и мечтаехме да ни дават по телевизията. Но тогава времената бяха трудни. Ако някое от моите деца реши да се занимава професионално с музика, бих направила всичко възможно да му помогна да следва мечтите си.“

Макар никога да не е посещавала вокален педагог, тя не изключва такава възможност.

„Бих отишла. Никога не е късно човек да се развива.“

И ако бъде поканена отново да излезе на сцена в Дружинци, няма да се поколебае.

„Разбира се. Преди две години пях тук. Ако ме поканят отново, с удоволствие бих се качила на сцената.“

На въпроса дали тогава е изпълнила македонска или родопска песен, тя се усмихва:

„Пях и македонска, и родопска.“

За Ани Анева народната песен е не просто музика, а начин на живот.

„Много бих се радвала младото поколение да слуша повече народна музика. Това е нещо много красиво. За мен музиката е всичко.“

Така, между Родопите и Беласица, една песен продължава да изгражда мост между миналото и настоящето. Докато има хора като Ани Анева, българският фолклор ще продължава да звучи автентично и да намира своето място в съвременния свят.

Всеки човек носи родния си край в сърцето. За Ани той звучи като песен. И докато тези мелодии се пеят, споменът за дома ще продължава да живее – искрен, неподправен и предаван от сърце на сърце.

Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. 

Едно от най-гледаните видеа на Ани Анева в профила ѝ е събрало над 36 000 гледания.