Роса Соколова: Да правим красиви пакости с внучетата!

Световният ден на най-добрата баба отмина, но поне веднъж всяка баба си е задавала въпроса, дали тя е добра баба и какъв ли е критерият за това? Ама, разбира се, че първият е усмивката на детето...

За тази усмивка бабите са готови да правят какво ли не - и не само най-хубавите мекички, но и да скачат в локви пред очите на възмутени минувачи, да рискуват да ги заболят ставите, като се катерят по дървета, да нахранят малките птичета, без да ги интересува тяхното птиче мнение, да включат и внучката си в разговорите с морето.

Да рисуват заедно, да пеят, да съпреживяват добри жестове....Ето и мнението на поетесата енергетик Роса Соколова.

".....какво означава баба, го знам от опит и се старая всеки ден да не го забравям. Какво означава най-добрата? Надали ще бъда тази, която може да създаде формулата, и най-вече, да я вкара в действие, за най-добра баба. А за мене какво означава - това, което съм, без напеналки. Първо аз не искам да се меря с други баби. Аз мисля, че всяка баба си е такава, каквато нейната сетивност, грамотност, емоционална култура на общуване позволяват и това, което най-вече възбуждат очичките и ръчичките от срещата на внучето.

Аз, изключено, не искам изобщо някога да изляза в отпуск, от това да бъда баба. Знам, че се старая, доколко ми се получава, не знам. Не се напъвам, правя го както ми идва отвътре и както Рада ме предизвиква. Добрата баба, би могла, поне това да прави, поне това. Да обича грижливо, да обгрижва каквото и да означава това.... непрекъснато, и всеки ден да чува, да чува внучето. Да слуша вътрешното гласче на детето, и в очичките и в ръчичките му да прочете всичко това, което думичките не казват.

Да играе с детето, да пее, непременно да прави пакости с внучето, да показва цветовете и ароматите в света. Не в света на възрастните, а в света изобщо....Защото нашият свят на възрастните, е вече в други краски, нюанси със един такъв голям процент на цветове, които не усмихват.

Да бъда добра баба, означава за мен, да се учим взаимно на добротворство. Не мисля, че аз съм по-добрият вариант от Рада. Аз от нея се уча на любов и на обичане и какво друго бихме могли да направим двете заедно, като добра баба, аз претенцията, пък тя като моята възбуда за всичко.....? Да си създаваме наш стил и уют, който да е уют на тялото, без да задушава. И разбира се, най-вече уют на душата на внучето. Трябва да сме много търпеливи, ние възрастните, с внучетата - дали си баба, дали си дядо. И да кроим заедно каквото и колкото можем, и колкото искаме.

Защото ако не искаме - как да можем? Би могла добрата баба да засади дърво с внучето и да го отгледа грижовно заедно. Не просто да го боцне, и да забрави... Ние, с Рада, това го правим в годините. Да направим погача заедно, да наречем....

КАКВА ОЩЕ Е ДОБРАТА БАБА 

"....добрата баба и внучето, което е много по-добро от добрата баба, хранят бездомни животни и говорят си с птици. Лепят си на челата светулки, и в моята Орловица на светулките казват блестунки или блестунчици. Добрата баба, би било добре, да скача с внучето в локви, с най-новите си дрехи, без даже да ги изпира. Да слуша Вивалди и двечките да знаят, че годишните времена са прекрасни и вълшебни във всеки сезон, трябва със сърце да ги забележим. Добре е, добрата баба с още по-доброто внуче, да четат на глас и отново заедно, да се следват, да се надпреварват, даже. Понякога надпреварата е красиво нещо...

Хубаво е да рисуват заедно, да плуват заедно. И... най-хубавото е, да се учат на прошка и на обичане, да си има тайни само техни. И добрата баба, би могла да научи внучето да слуша тишина и да чува тишината. Тишинеенето е голяма работа, някакви такива бабини внучкини работи.... де да знам...

Може би, тези дето са по-добри баби от мене, бабата, могат много повече да кажат, а аз толкова се сещам към момента".

РОСА И РАДИ ЗАЕДНО ПРАВЯТ ПАКОСТИ

"Тя за пакостите по-скоро разчиташе на мен, тоест, аз бях инициатор на пакостите във времето. Но какво ме научи, на всичко ме научи Рада, което не знаех, докато не дойде тя. Най-много ме научи на любов и на обичане. Научи ме на търпение. Никой не ме беше учил на търпение, по начина, по който тя успява да го направи.

А какво друго ме научи? Да уважавам времето заедно и когато сме двете заедно, не егоистично от нейна страна, но да се абстрахираме, да се изолираме от другите шумове наоколо. Тоест ние да сме си достатъчни една на друга. 

А коя беше най-голямата пакост, която направихте? Ти спомена, че сте скачали в локви?
".....това сме го правили още, тя беше твърде малка, когато в блока, в който живеем, отстрани имаше едни недовършени ремонтни дейности. Когато валеше дъжд, във всички сезони локвите ставаха дълбоки, непредвидимо като стъпиш докъде и колко...

Тогава инициирах да облечем хубави дрехи, като примерно за празник, и двете да скачаме в локвите. И направо не искам да си спомням изумените погледи на възрастните отстрани и децата, които дърпаха и искаха и те. Но, ние не сме го правили показно. После се научихме да го правим, в по-такива, различни часове, когато няма да дразним възрастните и да радваме прекалено много и да възбуждаме децата...

Да правим пакости, красиви пакости...Красива пакост е да се покатериш някъде, за да стигнеш до птиците, които мислиш, че те, тебе чакат, за да ги нахраниш. Ние двете сме си правили хранилки в нашия двор, в Кърджали. И така, по наши си проекти, сме ги  закачвали на всевъзможни места. И като пътуваме, и като сме ходили, дето така не е наша работа да бъдат там. Да кажем, че сме си позволявали даже да преминем и през ограда, за да сложим наша хранилка. Аз не мисля, че това е престъпление, зависи от гледната точка обаче.

ДВЕТЕ ХОДЯТ ЗАЕДНО И НА МОРЕ
- Искало ли ти се някой път да отидеш известно време примерно на море с нея?

"...То не ми се е искало, то ние и това си го случвахме непрекъснато през годините. И тогава става и друга работа, тогава, примерно ние се изолираме от всички, които казват с погледите си "Е, сега така ли трябва да се прави с детето.... двете да сме си на море, да си посрещнем заедно изгрева, да си пием всяка нейната напитка, на брега.

Да си говорим с Посейдон, да го помолим днес да бъде добър с всички хора, които ще влизаме и такива неща.. После задължително да посрещнем и залеза, па да си го изпратим. И такива неща.

Ние си водим работилниците навсякъде с нас. От малки още багажникът е пълен с кофи, с дарове от природата....Правим си пленерите, не ги обявяваме никому и обикновено като решим, че само двете ще правим нещо, все има някой дето проявява любопитство. Ние така с поглед го поканваме, и той да поседне, да продължим заедно. Така се родиха и много приятелства в годините".