Сезгин Бекир: Децата възприемат агресията като модел, когато я виждат около тях

Семейството, училището, връстниците и онлайн средата имат общо влияние върху поведението на младите хора. Превенцията на агресията трябва да бъде задача на цялото общество, смята клиничният психолог Сесгин Бекир.

Той обясни в интервю за Радио Кърджали, че детската агресия често е сигнал за по-дълбок проблем, а превенцията трябва да започва именно от семейството, училището и умението на децата да разпознават последствията от собственото си поведение.

През 2025 г. на отчет в детските педагогически стаи в България са водени 7892 малолетни и непълнолетни за извършени противообществени прояви и престъпления. Броят им е с 538 по-малко спрямо 2024 г., което е спад от 6,4%. В същото време сред регистрираните противообществени прояви 935 са свързани с насилие и агресия.

Не трябва да разглеждаме рисковото поведение като симптом и да изключим социалния контекст, посочи Бекир.

Според него децата в голяма степен изграждат поведението си, наблюдавайки хората около себе си. Когато растат в среда, в която насилието присъства като жертви или свидетели, съществува риск да възприемат агресията като модел за справяне с конфликтите и впоследствие да го възпроизведат.

Какво показваме на младите хора, а не да се учудваме защо те проявяват агресия? Те го наблюдават и след това го репликират в своето поведение, коментира психологът.

Почти всяко второ дете е преживяло насилие. Проблемът има и сериозни измерения според данните на УНИЦЕФ. Изследване, цитирано от организацията, показва, че 47% от децата и младежите в България са преживели някаква форма на насилие преди да навършат 18 години. Най-често става дума за емоционално насилие, следвано от физическо. Най-често насилието е преживяно в училище, в общността и у дома. Всяко седмо дете съобщава и за онлайн тормоз или преследване.

Тези данни показват, че детето не се развива изолирано, а поведението му се формира в различни среди, подчертава Бекир.

Той призова да не се търси един-единствен виновник за агресията сред младите хора. Според него нито телефоните и социалните мрежи, нито семейството сами по себе си могат да обяснят проблема.

Не бих искал да стоварваме цялата отговорност върху семейството, каза психологът и допълни, че трябва да бъдат включени и училищната среда, връстниците и общността. При конфликт, освен агресор и жертва, има и наблюдатели, поддръжници на агресора, както и хора, които могат да застанат на страната на жертвата. Именно затова реакцията на околните е важна за това дали агресивното поведение ще бъде прието или отхвърлено от групата.

Според психолога мълчанието и липсата на реакция също могат да допринесат за нормализирането на насилието. За Бекир ключът към промяната е в превенцията. Ако в семейството има сериозни затруднения и родителите не могат да се справят с възпитанието и отговорностите си, институциите трябва да ги подкрепят.

Напоследък все търсим виновни, които обаче да са извън нас самите, а всъщност ние всички сме част от това общество, посочи той.

Учените правят изследвания и ние като общество трябва да използваме тези изследвания, да поставим превантивните програми на научна основа и да можем да реализираме всички дейности заедно, подчерта Сезгин Бекир.

Социалните мрежи могат да се превърнат в мощен усилвател на агресивното поведение сред децата и младите хора. Насилието, което се показва ежедневно във видеоклипове, затворени онлайн групи и различни дигитални общности, постепенно може да започне да изглежда като нормално или дори престижно поведение, когато насилието се превръща в модел за подражание.

Това е един от основните акценти в дискусията за причините за нарастващата агресия сред младите хора. Според експертите проблемът не може да бъде обяснен само с поведението в интернет. Необходимо е да се разглеждат едновременно семейната среда, училището, отношенията между връстниците, усещането за справедливост в обществото и начинът, по който децата изграждат своята идентичност.

Една от опасностите на социалните мрежи е, че агресивното поведение може да донесе популярност, внимание и признание сред връстниците.

За някои деца стремежът да бъдат видими, да станат „вайръл“ и да получат одобрение от онлайн общността може да се превърне в силен мотиватор. В определени затворени групи агресията дори може да бъде представяна като доказателство за сила, смелост или принадлежност.

Така се създава среда, в която границата между виртуалното и реалното поведение постепенно се размива.

Особено рисков е моментът, в който младият човек все още изгражда своята идентичност и търси отговор на въпросите „Кой съм аз?“ и „Какво е моето място сред другите?“. Тогава онлайн общността може да започне да изпълнява ролята на значим фактор в неговия живот наред със семейството и приятелите.

В интервюто беше поставен и въпросът за начина, по който работят алгоритмите на социалните платформи.

Когато даден потребител проявява интерес към определено съдържание, платформите могат да му предложат още материали от същия тип. Така едно дете, което първоначално е попаднало случайно на видео с насилие, може постепенно да бъде изложено на все повече подобно съдържание, затвърди още психологът.

Опасността е, че с времето виртуалният свят може да започне да изкривява представите за реалността. Поведението, което в реалния живот би било възприето като неприемливо, в определени онлайн общности може да бъде представяно като забавно, смело или достойно за възхищение.

В разговора беше препоръчана и книгата на социалния психолог Джонатан Хайд „Тревожното поколение". Детство във виртуална реалност, издадена на български език през 2025 г. от „Изток-Запад“.

Книгата разглежда връзката между промените в детството и навлизането на дигиталните технологии, като поставя акцент върху тревожността, депресивните състояния, самонараняването и начина, по който социалните мрежи променят ежедневието на младите хора.

Основният въпрос е дали децата не прекарват прекалено голяма част от своето развитие във виртуална среда, за сметка на реалните отношения, играта, общуването лице в лице и изграждането на социални умения.

Детската агресия е сигнал, а не просто „лошо поведение“. Зад агресивното поведение могат да стоят болка, проблеми в семейството, трудности в училище или вътрешни конфликти на самото дете. Това обаче не означава оправдание на насилието. Да разберем защо едно дете проявява агресия и да приемем, че то трябва да носи отговорност за действията си, са две различни неща. Разбирането на причината не отменя последствията. Само санкции няма да решат проблема.

Психологът е категоричен, че санкциите са необходима част от реакцията при агресивно и противообществено поведение, но сами по себе си не могат да решат проблема.

Превенцията трябва да започва много по-рано – чрез изграждане на критично мислене, емоционална грамотност и разбиране на последствията от собствените действия. Децата трябва да бъдат научени, че всяко действие има последствие и че човек трябва да бъде готов да поеме отговорност за поведението си, обясни той.

Същевременно е необходимо институциите да работят заедно – семейство, училище, социални служби, местна и държавна власт. Прехвърлянето на отговорността между отделните институции не решава проблема.

Семейството може да бъде и защитен, но и рисков фактор. Сред най-важните защитни фактори е семейството. Дете, което расте в среда с добра комуникация, доверие и внимание от страна на родителите, има по-голяма възможност да развие стабилни социални умения и да разбира последствията от поведението си. Но семейството може да бъде и рисков фактор, когато липсва комуникация, има постоянни конфликти между родителите и децата или семейството е подложено на сериозен финансов и социален натиск, разясни д-р Бекир.

Затова превенцията не трябва да се изчерпва с опит да бъде контролиран един конкретен рисков фактор. По-важно е да бъдат увеличени защитните фактори около детето.

Загубихме ли усещането за справедливост? Сред причините за агресията беше посочено и усещането за липса на справедливост.

Когато младият човек остане с впечатлението, че определени действия могат да останат без последствия, може да се появи усещане за безнаказаност. В някои случаи агресията може да бъде възприемана и като начин човек да покаже, че е бил унизен, пренебрегнат или че границите му са били нарушени, коментира Бекир.

Въпреки тревожните случаи експертната позиция е далеч от това да се поставя етикет на цялото младо поколение, допълни още той.

Не всички деца и млади хора проявяват агресия или участват в рисково поведение. Напротив – огромна част от тях се развиват успешно, реализират потенциала си, създават идеи и постигат резултати в различни области, да не виждаме само негативното.

Чуйте повече в звуковите файлове от интервюто на Галина Георгиева с клиничния психолог д-р Сезгин Бекир.