Зубри, тарпани и елени от Източните Родопи са обект на учени от СУ

Какви са сезонните промени при дивите животни в Източните Родопи, влияе ли им климатът и как, дали засушаването променя диетата и хранителните стратегии при тревопасните зубри, коне Коник, елени лопатари и благородни елени? Има ли в организма им микроорганизми с полезни качества за почвата и растителните видове? Как паразитите влияят върху здравето на тревопасните диви животни?

Това са част от въпросите, които изследва проект на учени от Биологическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН и се осъществява със съдействието на Фондация „По-диви Родопи“. В центъра на вниманието на специалистите са именно тези животни, които в последните години фондацията доста успешно възстановява в дивата природа на Източните Родопи – европейският бизон, конят коник и двата вида елени – благороден и лопатар.

Основната цел на проекта е свързана с определянето на популационната динамика на четири вида тревопасни животни и оценка на влиянието на климатичните и сезонни промени върху диетата и здравния им статус.

 „Искаме да видим какво е състоянието на тези популации на животни. Те са емблематични животни, които в богатия свят на Източните Родопи се опитват да бъдат възстановени от известен брой години и искаме да видим тези животни как се адаптират, как се справят с това реинтродуциране в Източните Родопи, дали популациите са им стабилни.“ Това каза за Радио Кърджали ръководителят на проекта доц. д-р Деница Теофанова.

Изследванията ще помогнат и за установяване на здравния им статус чрез проучване на ендопаразити и чревна микробиота, напр. и не на последно място ще търси какво е влиянието сезонните и видови вариации в диетата върху здравето на животните.

Преди да стигнат до изводите обаче, учените ще съберат фекални проби от четирите вида тревопасни през четирите сезона, за да имат един пълен годишен кръговрат.

„Искаме да направим един пространен  мониторинг на тези животни, за да можем да оценим как те се адаптират, как се справят. Освен това ще се опитаме, защото проектът е тригодишен…, ще се опитаме да съберем малко данни за домашните животни, с които те споделят пасища, хранят се, за да можем да оценим как те си взаимодействат, дали си обменят например такива микроорганизми, паразити“, обясни доц. Теофанова.

Събраните проби ще покажат още има ли наличие на микроорганизми, които играят ключова роля в поддържането на здравето на екосистемата и са част от сложната мрежа от взаимодействия в природата, които поддържат биоразнообразието (напр. обогатяване на микробиома на почвата) и устойчивостта на околната среда - могат да имат симбиотични взаимоотношения с растенията, като подпомагат тяхното развитие и защита от патогени, да подпомагат кълняемостта на семената или да участват в разграждането на органичните вещества и освобождаването на хранителни елементи като азот, фосфор и калий, които са от съществено значение за растежа на растенията).

Проектът започва в началото на годината и ще продължи три години, каза доц. Теофанова:

„Може би най-развита от дейностите ни е именно тази част с микроорганизмите. За тях работим заедно с биотехнолози от Биологическия факултет. Ние сме успели на този момент да изследваме само два сезона – зимен и пролетен. Пак казвам проектът е още прохождащ и виждаме, че има разлики. Когато довършим и другите изследвания, ще сме сигурни, че има разлики в сезоните и е свързано. Асоциирано е с промяната в диетата, защото през зимния период тяхната храна е много по-ограничена, докато през пролетния период вече започват да с хранят с по-зелени треви и съдържанието на микроорганизми спада във времето, видовете стават различни. А най-интересното е, че ако можем да разберем и ще разберем впоследствие тези микроорганизми, някои от тях могат да се окажат изключително перспективни и полезни. С потенциална биотехнологична приложимост.“

Такава може да бъде разграждане на растителни отпадъци или подобряване на усвояването на растителни компоненти и плодородието на почвата или употреба в биологично земеделие при компостиране.

„Освен това ще потърсим дали има и патогенни бактерии – такива, които могат да навредят на животните“, каза още доц. Теофанова.

Изследванията до момента показват, че има разлики между четирите вида животни: „На този етап се открива голямо разнообразие. Например при кончетата успяваме да открием дори бактерии, които са свързани с водната среда. И искаме да ги изследваме малко по-подробно, за да видим водоизточниците, които те използват в какво състояние са.“