Ученичка от Кърджали с награда от литературен конкурс във Виена

Осмокласничката от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Юлия Гочева, която от септември ще е в девети клас, спечели специалната награда в младежкия литературен конкурс на Асоциацията на кореспондентите на ООН във Виена. Темата на конкурса е „Гласът на младите“, а Юлия участва с есе, озаглавено „Светът, който заслужаваме“.

На 14 години Юлия Гочева вече има сериозно литературно признание зад гърба си. Нейното есе впечатлява журито на международния конкурс и ѝ носи специалната награда. Зад отличието стоят много труд, въображение и желание да говори за бъдещето през погледа на младите хора.

Юлия научава за конкурса от училище, макар че преди това е попадала на информация за него в интернет. Участниците имат възможност да избират между два езика. Юлия първоначално решава да напише текста си на български, а впоследствие той е преведен на немски. Изборът на тема не е случаен. Юлия свързва идеята за „света, който заслужаваме“ със собствените си мечти и с желанието си да допринесе за едно по-добро бъдеще.

„Избрах тази тема, защото я свързах с реалността и с моите мечти, с целта, която имам – да се стремя към един по-добър свят“, казва тя.

Писането не се оказва досадно задължение, а напротив – превръща се в творческо предизвикателство.

„Не съм засичала и не съм броила дните, защото ми беше доста забавно да пробвам какво мога да сътворя и с каква креативност мога да напиша есето. Беше забавно и доста интересно“, споделя Юлия.

За нея дори трудностите по време на работа имат положителна страна.

„Трудностите са възможности, към които мога да се стремя“, категорична е младата писателка.

Есето на Юлия не е просто литературна творба. То е и послание към нейното поколение.

„Бих искала да им предам надежда – че светло бъдеще може да има. Ако човек иска, той ще го постигне“, казва тя.

Именно темата на конкурса – „Гласът на младите“ – я кара да се замисли и за отношенията между поколенията. Според нея между младите и възрастните съществува дистанция, която понякога пречи да се чуват взаимно.

„Има доста голяма разлика между двете поколения – възрастните не разбират младите, а младите не разбират възрастните“, смята Юлия.

Тя обяснява това с бързото развитие на света.

„Нишката е доста тънка между възрастни и млади, защото светът се развива с всеки изминал ден – с технологиите, с хората и с новите открития. Светът расте заедно с нас, но можем и да го загубим с действията, които правим“, предупреждава тя.

Юлия вижда важна роля и за международните организации като ООН.

„Вярвам, че те могат да се справят с това, защото ООН е точната организация, която спира войните и конфликтите и се грижи за свободата и равенството на хората“, казва тя.

Младото момиче признава, че конкурсът я мотивира да продължи да учи и да трупа знания.

„Кара ме да се стремя да уча още и да си обогатя знанията колкото се може повече, за да мога да ги предам на следващото поколение и на тези хора, които искат да знаят“, споделя тя.

Юлия е категорична, че четенето може да бъде удоволствие, стига човек да открие правилната книга. Тя самата е имала периоди, в които не е обичала да чете. По-късно обаче открива литературата, която я вдъхновява.

„Открих точните книги за мен и няма за мен нищо по-хубаво от четенето цял ден“, казва Юлия.

А писането за нея е още по-силно преживяване:

„Писането е още по-страхотно, защото да създаваш света, който искаш, героите, на които съдбата зависи единствено и само в твоите ръце.“

Младата авторка предпочита класическата литература, но не посочва една-единствена любима книга.

„Не мога да кажа, че имам любима книга, защото всяка книга има нещо специално вътре в нея. Всяка обстановка, всеки герой има различен характер, от който аз се вдъхновявам“, обяснява тя.

Юлия вече е участвала в различни състезания, но признава, че отличието от Виена е нещо специално.

„Участвала съм на състезания в България, но не мисля, че съм стигала до такава степен и до такова ниво“, разказва тя.

Наградата обаче не е финал, а ново начало.

„Със сигурност“ – така кратко и уверено Юлия отговаря на въпроса дали ще продължи да пише и да участва в конкурси.

А когато трябва да обясни в няколко думи как изглежда светът, който заслужаваме, тя се връща към посланието на собственото си есе:

„Светът, който заслужаваме, трябва да обичаме, този свят да творим, защото ние сме създадени, за да създаваме, да вярваме и да се борим за справедливостта и за живота, който заслужаваме.“

И добавя нещо, което звучи като своеобразен финал на цялата ѝ философия:

„Това е единственият отпечатък, който си струва да оставим след себе си на тази планета.“

На 14 години Юлия Гочева вече има своя глас. А специалната награда от Виена показва, че този глас е чут далеч отвъд Кърджали. Той е гласът на едно поколение, което иска не просто да наследи света, а да участва в неговото създаване.