Момчил Цветанов разказва за водопадите и природата на Родопите

Как се образуват водопадите, какво могат да ни разкажат за историята на природата и колко трудно понякога е да определим къде започва и къде свършва един водопад? На тези въпроси беше посветена среща с планинския водач и участник в създаването на Регистъра на водопадите в България Момчил Цветанов в Туристическия информационен център в Кърджали.

Регистърът не е създаден просто за да събере информация за броя и височината на водопадите. Зад него стои и научна задача – да бъдат изследвани процесите, при които се образуват и променят тези природни обекти.

„Идеята е всъщност да се изследват водопадите. Идеята е да се видят тези гранични места, където ние не знаем – това точно водопад ли е, каскаден водопад ли е, каскада ли е“, обясни за Радио Кърджали Момчил Цветанов.

По думите му една от трудностите идва от това, че в природата границите рядко са рязко очертани. Особено интересни са каскадните водопади – участъци от склонове с няколко скални стъпала, при които не винаги е ясно дали става дума за отделни водопади или за един цялостен обект.

Прецизната работа на екипа вече променя и някои от познатите представи за височината на водопадите. Водопадът над село Безводно достига 56,9 метра и засега е най-високият официално установен в Родопите. Данните са получени от Момчил Цветанов и Мартин Тинев от Регистъра на водопадите в България.

„Безводно все още е най-високият водопад официално в Родопите“, каза Цветанов. По думите му при определянето на височината се прилага единен научен стандарт, независимо от предварителните очаквания.

„Казвам това, защото се слага абсолютен стандарт, базиран на научни изследвания и научни критерии“, обясни планинският водач.

Сред интересните обекти, върху които работят изследователите, са и т.нар. бигорни водопади. При тях водата преминава през карстови скали, отделя калциев карбонат и постепенно го отлага по повърхностите по течението. Така с времето могат да се образуват своеобразни „езици“ от бигор.

При един от случаите, които Цветанов разказа, обаче възниква интересен въпрос – как трябва да бъде определен водопад, чиято основа е стар изкуствен праг, а върху него природата постепенно е изградила бигорна форма.

„Много е лесно да видим един водопад, който е ясно, че е водопад, и да кажем: „Да, това е“. А другият старателно да го избегнем. Но не се страхуваме от тези предизвикателства и трябва да решим тези въпроси“, казва той.

Работата по Регистъра на водопадите вече е част от по-широка научна дейност. Към Университета по архитектура, строителство и геодезия е създадена научноизследователска лаборатория, която работи и по измерването на други специфични природни обекти. Сред тях са и планинските върхове.

Според Цветанов предстоят още изследвания, свързани с промяната на скалите, по които преминава водата, както и с процесите, които определят възрастта и развитието на водопадите.

Като планински водач с дългогодишен опит Цветанов познава добре Родопите и района на Кърджали.

„Районът на Кърджали е доста богат на природни забележителности и то от всякакъв характер“, казва той.

По думите му едно от големите богатства на района е разнообразието – от върхове и скални форми до водопади и други природни обекти, част от които остават скрити за масовия турист.

Като пример той посочва възможностите за туризъм през различните сезони. Според него районът има какво да предложи както през най-топлите месеци, така и през зимата.

Популяризирането на природните забележителности обаче поставя и друг важен въпрос – докъде трябва да стига информацията и кога тя може да се превърне в риск за самото място.

Според Цветанов природните обекти трябва да бъдат популяризирани, но информацията трябва да бъде предоставяна отговорно, особено когато става дума за труднодостъпни или опасни места.

„Споделянето на информация трябва да е отговорно, тоест да се дава точна и ясна информация, да се обяснява на хората“, категоричен е той.

За планинския водач познанието е и един от най-добрите начини за опазване на природата. Когато човек познава мястото, което посещава, той започва да се отнася към него по различен начин.

„Когато познаеш родния си град и природата около града, естествено, че почва да ти пука за нея, да се грижиш за нея. Именно затова правим тази презентация – всъщност да запознаем хората, за да се грижат за природата.“

Чуйте разговора в звуковия файл.