Автор:
Радка Петкова Атанасова
Новина
Създателят на инициативата "Кулинарните фестивали на България" Стоян Стоянов:
Законови ограничения блокират продажбата на автентични млечни продукти
Слагат се високи изисквания, които малките ферми и производители не могат да изпълнят
понеделник 24 август 2026 09:57
понеделник, 24 август 2026, 09:57
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Законови регулации пречат на малките производители на млечни продукти, включително автентични от региона да се продават в търговската мрежа. Повече за проблема и за различните кулинарни фестивали, близо до нас, като този на крутмача ще ни каже създателят на тези инициативи Стоян Стоянов. По думите му, скоро се е провел фестивал на сиренето и занаяти, за първи път в село Долна Бешовица, община Роман. "Там един от главните организатори е Мина Варджийска, която е известна като сиренарката на България. Тя прави от старите видове сирена. Тя ги възражда, адаптира и популяризира, така че е страхотно. ...В момента сме на фестивал на вкусните гозби на Исакийска Странджа в село Бродилово, община Царево. Тук също има много интересни неща. Това е бил много беден район, ако говорим за преди 100-150 години и са много популярни храни, които могат малко да нахранят много, разбира се кухнята се е адаптирала, тя се е развивала. В частта, която е в Приморска Странджа, много популярни са рибените чорби, мидени гозби и други. В по Централна Странджа има една гозба, която се нарича боб с резнета. Това е боб със сланинка, който е много вкусен. Лично съм много горд, че успяхме да възродим един много интересен странджански деликатес, да направим и да предложим на хората, които са тук. Това е странджанският етърник. Аз си го спомням от моя дядо, който го правиш като малък. Това е сурова наденица, която може и да се суши. Може и да си готви веднага след това, което включва месо, пръжки, далак, сърце, дроб и много други неща, ориз, подправки, разбира се. Има и много други интересни гозби.
Етърник ...има и в Странджа, има го и в района на град Габровско и Елена. Доколкото знам и в Копривщица, но го правят по различен начин".
той се слага много малко ориз, праз, който след като наденицата се направи, тя се вари, кипва се за известно време, не се слага сурова на скарата или във фурната. Оризът се сварява лекичко, набъбва, но страхотен вкус има. Подправките са гьозум и чубрица, джоджен и сол. На други места слагат кимион, нали знаете вие че две съседни села го правят по различен начин, някъде слагат много черен пепер".
Скоро предстои и фестивалът на крутмача в Димитровградско.
"Това едно характерно меко сирене в района на Димитровград, и да кажем, по поречието на Марица, на други места го наричат ахчак, крокмач. Той се прави от овчето мляко, което е най в края на сезона, септември месец, когато е най-гъсто, най-маслено. Съсирва се със сол, има си специална процедура, която си я пазят хората от време оно. И след това на студено, може да се съхранява дълго време в буркан или в някакъв друг съд. Много е вкусно. Много е интересно, за да си представят слушателите, това е най-близко, когато си сложите чушки и си сложите едно гъсто мазно сирене. Това е вкусът, който повечето хора припознават. В село Крепост, Димитровград за втора поредна година, ние сме един от организаторите заедно пак с местни хора Кирил и Добрина, които възраждат сирена в района... И правят много интересно сирене в делва, правят различни експерименти със сирена, които са наистина от преди 100-150 години, но с прочит модерен".
Крутмачът наподобява зряло сирене, "но като консистенция...не е толкова твърд като сиренето. Това е нещо, което хората може да си представят като крема сиренето, да кажем, по-скоро с гладка структура, но има различни видове. Много е, много е вкусно. Много е традиционно за Южна България. Казват му ахчак по-надолу в Свиленградско, крокмач му казва в Тетевенско, в Северна България...".
За сиренето в делва, Стоянов казва: "Там зрее, и доколкото знам, от Кирил и Добрина, там вече и качествата на самата делва, глината са много важни. То зрее в нея, и то трябва да пропуска влагата навън, но да не пропуска навътре в самата делва, тъй като тя се запечатва, болестотворни бактерии.... Има си така специална глина и делви, които не са глазирани, не са гладички и лъскави отвънка, които успяват за няколко месеца, това сирене, с този млечен продукт, с хубаво мляко, да стане в превъзходно сирене. Правят сирене с вино, правят сирена, които са, от тъй наречените, плесенни сирена. Всеки е добре дошъл, да види, да поговори с тях, защото това е нещо, с което България е била известна преди много години, но се е позагубило като традиция".
Според Стоянов има много законови пречки, които спират разпространението на тези автентични млечни продукти в търговската мрежа. Оправданията са, че такова е европейското законодателство, но това не е вярно, казва Стоянов. По думите му, се създават бюрократични пречки пред малките производители.
Той е виждал крутмач и по магазините, но вкусът не бил същия.
По публикацията работи: Радка Петкова Атанасова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!