Хляб с коричка, погача за вегани. Лесна работа?

Гордата притежателка на порядъчна селекция от персийски котки Ангелина Стамова от Кърджали, освен това свое хоби, обича и да готви. Както ви съобщихме, тя притежава истински развъдник за котки, които вече отглежда за себе си. Тя се чувства толкова добре до аристократичните си любимци Трусарди, Дариус, Ламболина, както и в кухнята. Напоследък, усъвършенства кулинарните си умения в пекарството, като за Великден, направи истински домашни козунаци, а сега пече хляб и тестени изделия. Преди да минем обаче на кулинарна тема, я попитах, как се чувстват котките в тези жеги? Така и ни потръгна разговорът.

"Котките се чувстват прекрасно там, където са, при тях самата стая е вкопана и понеже е на първия етаж, така че нямат абсолютно никакъв проблем. Даже те се чувстват много по-комфортно от нас в момента, в големите жеги. 

- И им е аристократично прохладно и свободно на козината....

- Ами, да, да.  

- ....интересно ми е, ядат ли по-малко през лятото и изобщо ядат ли храна като нашата, или е само купена храна? 

- Само гранула, само гранула, при мен не забелязвам някакъв спад в количеството храна, която изяждат, зиме, лете....Обичаме да си похапваме, така че жегите на нас не ни пречат. Студът също не ни пречи. 

- А откъде идва любовта ви към кулинарията? Домашно отроче ли е тази любов, или е внесена или нещо роднини имате кулинари?

- Да,... много хубав въпрос ми задавате...значи моята майка, светла да й е паметта тя, беше незаменима във правенето на тутманици, във правенето на питки. Но всичкото това нещо много време изисква и така... докато ходих на работа, много по-малко  време отделях. Цял ден като си на работа, вечер като се прибереш,  събота и неделя гледаш да си свършиш домашните задължения. Но вече като си останах в къщи, взех да обръщам повече внимание и изискванията ми се увеличиха, спрямо тестата. С една дума, хоби ми е, удоволствие ми е....Между другото, у дома всичките обичат тестеното. 

- Колкото и да го отричат в последно време, обаче пък си наяжда.. С един тутманик хубав, как хубаво можеш да се наядеш. Какво Ви е любимото ястие? 

- Ами ние по принцип семейството ми обича традиционните ястия, едновремешната, наша българска кухня. 

- Чушки с ориз, мусака, сармички?

-Да.

- Видях че правите много хубав хляб, каква е тайната на хляба с коричка? 

- Принципно ако някой е решил нещо да си направи, вече има толкова много информация в Интернет, че може да почерпи какви ли не хлябове. Може да си пробва и да си изпече. Този, който аз обичам да правя с всичките опити от рецепти, стигнах до извода, че най-добър ми се получава хляба, който е без месене. Това се получава една по-рядка консистенция, която не се меси, а в купата само се обърква много хубаво, много добре и просто самото тесто не е за месене, а става по-рядко.

Получава се невероятен хляб, страхотен, разкошен. Няма такъв вкус, всъщност имаше преди много, много години, когато имаше фурни на на въглища, където печаха хлябовете.

800 грама е брашното, 1 супена лъжица сол, 600 милилитра вода хладка и 1 кубче мая. Ако е прясна маята, ако не е прясна 2 сухи маи се слагат. Всичкото това нещо се обърква много хубаво и се оставя да втаса, като от време на време мъничко се загръща. Захващаш отдолу и обръщаш към средата, съвсем леко. Поставя се да втаса, два пъти ,не повече.... при тестата много е важно да не се превтасва тестото...

- При каква температура?

- аз имам достатъчно време, така че не винаги втасването е в един и същи интервал. Когато е по-топло, времето втасва горе-долу за около 30-40-50 минути, зависи. Но когато е студено, чакала съм ги и по час и половина по два часа съм чакала. Но много отбягвам да втасвам тесто в фурната. Има един вариант, който на 50 градуса се загрява фурната, изключва се, слага се тестото и се получава много по-бързо втасването, отколкото нали на стайна температура да го чакаш.  Не го предпочитам, пробвала съм го, не го предпочитам, но всичко е въпрос на време. 

- Каква е тайната... казахте, че на мекото тесто се дължи тайната, така ли? 

- За този хляб да, ...на мекото место. После вече има една особеност, която е при печенето, то не е само да го омесиш...

печенето при него се случва в тенджера или пък в глинен гювеч, но не от тези гледжосаните гювечи, които ги ползваме за печене, има специални тенджери, аз ползвам една чугунена тенджера, която е с похлупак.

Значи, нагрява се тенджерата на 230 градуса. После вече след като оформиш хлябчето, ако искаш продълговатичко, ако искате нали кръгличко, както си прецени, този който ще прави хляба. Слагам го върху хартия и го пускам в тенджерата. Захлупвам и слагам тенджерата вече вътре. 35 минути е достатъчно да се изпече самият хляб, без да се отваря, не се отваря. Така си стои на 230 градуса температура. Следващата стъпка е вече, когато приключат 35 минути, изключваш фурната и 10 минути държите тенджерата вътре без да отваряте и сме готови. Вадим един разкошен, невероятен ухаещ хляб.  

- Добре, това е чудесно. Още повече, че като че ли интересът към хляба се повишава. С какво брашно месим?

- Най-доброто брашно е за баница, там белтъкът е в доста в по-голямо количество, мисля че даже беше 13 и нещо. Което брашно става много добро за печива.