Любомир Колев създава национален регистър на паметниците

Национална платформа за занемарени паметници в България събира сигнали от граждани за монументи и културно-исторически обекти, които се нуждаят от грижа. Проектът „Бъдеще за паметта“ е инициатива на младия историк Любомир Колев, възпитаник на СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали.

Идеята е да бъде създадено своеобразно национално хранилище на информацията за паметници, които не са в добро състояние. Любомир Колев обясни пред Радио Кърджали, че платформата има за цел да даде цялостна картина на проблема.

„Просто няма един цялостен регистър, който да събира тази информация и да дава цялостна картинка в национален мащаб“, каза Колев.

В платформата могат да бъдат включвани както паметници, така и сгради, свързани с културно-историческото наследство, когато са в занемарено състояние. Колев уточнява, че не претендира за експертна оценка, а за обективно регистриране на видими проблеми.

„Аз не съм експерт, нито съм архитект, нито имам образование за скулптор. Мога просто да видя чисто обективно, че един паметник не е в добро състояние“, обясни той.

Една от основните функции на платформата е възможността всеки гражданин да подаде сигнал за паметник, който според него е в лошо състояние. Необходимо е да бъде посочено името на обекта, описание на проблема и да бъдат приложени снимки. По желание може да бъде добавена и информация за историята на паметника.

Подадените данни се проверяват и верифицират, преди да бъдат публикувани в платформата.

Според Колев участието на гражданите е ключово, защото състоянието на паметниците се променя.

„Това е динамично и се променя с годините – някои щети стават повече, други пък биват оправени. Това също трябва да се отразява“, посочи той.

Към момента в платформата има шест подадени сигнала от различни места в страната – Кърджали, Смолян, София, Шипка, Варна и Велико Търново. Един от тях е за паметника на тракийския войвода Димитър Маджаров в Кърджали.

Според Любомир Колев сериозно впечатление правят пукнатините в задната част на основата на монумента.

„Основната щета, която най-много се набива на очи, са огромните пукнатини. Наистина те буквално стряскат със своя размер“, каза той.

По думите му паметникът се намира на централно място и ежедневно покрай него преминават много хора, но малцина обръщат внимание на състоянието му.

За Колев отношението към паметниците е и отношение към историческата памет.

„Това е показателно за това как се отнасяме към нашата родова памет, към нашата национална памет, към миналото ни като народ и като страна“, коментира младият историк.

Той подчертава, че проблемът не е само в Кърджали. В платформата тепърва ще бъдат добавяни нови обекти, като за това се разчита и на активността на гражданите.

Любомир Колев смята, че грижата за паметниците трябва да бъде постоянна, а не да започва едва когато щетите станат сериозни.

„Много по-лесно е паметникът да е на модела на превенцията – просто да не се стига до някакви крайни щети“, каза той.

В платформата са предвидени и степени на щетите, които служат като ориентир. Колев обаче подчертава, че оценката е субективна и не представлява професионална експертиза.

Причината е, че между липсващ надпис и повреда, която може да застраши човешки живот, има съществена разлика.

Колев подчертава, че „Бъдеще за паметта“ е гражданска платформа. Тя не цели гражданите сами да реставрират паметници, а да насочва вниманието към проблемите и да стимулира институциите да предприемат действия.

По думите му процедурата за реставрация на паметници и обекти на културното наследство е сложна и изисква съответните разрешения.

„Платформата не подтиква индивидуални личности да правят опити за реставрация на своя глава на паметниците, защото това може още повече да ги увреди“, уточни той.

Като бъдеща идея Колев предвижда паметниците, за които са отстранени установените проблеми, да бъдат обозначавани в платформата със зелен цвят.

„Надявам се да имам много такива паметници, които да светнат в зелено“, каза Любомир Колев.

Според него опазването на историческата памет е обща отговорност.

„Националната ни памет е нещо, което градим всички заедно с общи усилия“, посочи той.

Платформата „Бъдеще за паметта“ е отворена за сигнали за паметници и културно-исторически обекти в лошо или занемарено състояние от цялата страна.