Риболовците от „Каскада Арда“: Бъдещето на контрола по водоеми е под въпрос

Председателят на Сдружението на риболовците от „Каскада Арда“ Борис Андреев предупреждава за сериозни рискове при евентуално обединяване на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури с горските структури.

Бъдещето на риболова и опазването на вътрешните водоеми в България предизвиква сериозно безпокойство сред риболовците. Причината е подготвяна реформа в системата на Министерството на земеделието, която предвижда съкращаване на администрацията и евентуално обединяване на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) с горските структури.

За проблемите и възможните последствия от подобна промяна говори председателят на Сдружението на риболовците от „Каскада Арда“ Борис Андреев. По думите на Андреев основният проблем е, че двете структури имат различни функции, правомощия и нормативна база.

„Министерството на земеделието е предприело реформа под егидата на съкращаване на администрацията с 10 процента. Целта е обединяване на ИАРА с горските структури. Ние смятаме, че по този начин се създава сериозен проблем, защото двете структури работят по съвсем различен режим. Горските служители следват един закон и правила, а ИАРА работи по друг закон и има различни правомощия“, обяснява Андреев.

Той посочва, че по темата вече са изразени становища и от други организации, които подкрепят ИАРА. Изпратено е и открито писмо до медиите и Министерството на земеделието. Според председателя на „Каскада Арда“ проблемът се задълбочава от недостатъчния брой служители на ИАРА. В района на Кърджали се намират два от големите язовири в България – „Студен кладенец“ и „Кърджали“, а инспекторите отговарят и за множество по-малки водоеми, река Върбица и други територии.

„Екипът е от четирима души плюс един администратор в офиса. Тези хора трябва да контролират огромна територия. Разполагат и с една лодка, която дори не е в най-доброто си състояние. На практика за тях е изключително трудно да изпълняват задълженията си“, казва Андреев.

Той допълва, че работата на инспекторите далеч не приключва в края на работния ден. Особено през активния риболовен сезон сигналите могат да постъпят по всяко време на денонощието.

„Много често работата им е и денем, и нощем. На практика имат почти 24-часов режим на работа. За съжаление, тези хора не получават адекватно заплащане за това“, заявява той.

Любителите на риболова отдавна посочват бракониерството като един от най-сериозните проблеми по водоемите. Особено тревожна е употребата на мрежи и незаконните практики по реките, при които се унищожава и младата риба, която тепърва трябва да достигне подходящ размер.

„Всички риболовци знаят, че най-големият им враг са мрежарите и бракониерите. По реките има хора, които ловят дори най-младата риба, която току-що се е излюпила. От нея всички очакват да порасне, за да може след време да бъде уловена по законен начин“, посочва Андреев.

Според него липсата на яснота около бъдещето на ИАРА създава допълнителни рискове.

„Никой не може да даде отговор на този етап, защото все още няма подготвен проект, който да бъде представен за обществено обсъждане. Междувременно обаче вече се разпространяват сериозни слухове за съкращения“, казва той.

Андреев подчертава, че сред служителите на ИАРА има хора, които приемат работата си като лична кауза.

„Ние като сдружение работим с ИАРА и имаме много близък поглед върху начина, по който инспекторите изпълняват задълженията си. Има хора, които са изключително съвестни и си гледат работата, независимо колко е часът и кой е нарушителят. Те просто изпълняват задълженията си“, казва той.

По думите му това не означава, че ИАРА няма нужда от реформа. Напротив – необходима е сериозна промяна, но тя трябва да започне с оценка на работата на служителите.

„Необходима е реформа и то сериозна, но трябва да се започне с атестация на служителите – кой какви резултати е постигнал по време на работата си. Съответно тези хора се нуждаят и от по-добро заплащане, защото работят и нощем. Когато има сигнал в три часа сутринта, те излизат“, подчертава Андреев.

Според него финансирането на системата също не би трябвало да бъде непреодолим проблем. Андреев посочва, че през 2025 г. ИАРА е отчела рекордните около 320 000 издадени риболовни билета.

„Пари има със сигурност – както за оборудване, така и за повишаване на заплатите на служителите. Не е ясно защо Министерството на земеделието смята, че обединяването на двете структури непременно ще доведе до намаляване на разходите“, коментира той.

Според него администрацията на ИАРА и без това е малка, като основната тежест пада върху инспекторите, които извършват контрола на терен.

„Основното са инспекторите. Те са хората, на които ние като сдружение разчитаме, когато има нарушение. Те контролират кой спазва правилата и кой не ги спазва“, посочва Андреев.

Едно от основните опасения на риболовците е, че евентуалното преструктуриране може да върне модел от преди около 15 години, когато контролът по водоемите е бил поверен на горските служители.

„В крайна сметка масовата отговорност се превръща в масова безотговорност. Трябва да има конкретни хора, които да отговарят за конкретните дейности“, смята Андреев.

Той изразява и притеснение, че при бъдещото преструктуриране вниманието може да бъде насочено основно към районите, свързани с европейски програми и дейности по Дунав и Черно море, докато вътрешните водоеми останат на заден план.

„От това, което прочетох като информация до момента, ИАРА ще запази контрола по река Дунав и Черно море, там, където са европейските програми. Но вътрешните водоеми сякаш никой не ги брои за нищо. Това е основният проблем“, казва председателят на „Каскада Арда“.

По думите му, ако целта на преструктурирането е единствено оптимизиране на персонала и запазване на дейностите, свързани с европейските програми, за сметка на контрола върху вътрешните водоеми, това би създало сериозен проблем.

„Ако това е целта – отказване от поддържането на контрол върху вътрешните водоеми, тогава имаме сериозен проблем с разбирането за функциите на ИАРА“, категоричен е Борис Андреев.

От Сдружението на риболовците от „Каскада Арда“ се надяват притесненията им да бъдат чути и да бъде намерено решение, което да гарантира ефективния контрол и опазването на рибните ресурси във вътрешните водоеми на България.