9 септември 1944- историческата памет, социалната идея и споровете за миналото

82 години след 9 септември 1944 г. датата продължава да разделя българското общество и да предизвиква противоположни оценки. За едни тя е държавен преврат, белязал началото на тоталитарния комунистически режим, за други – повратен момент и социалистическа революция, поставила началото на мащабни обществени и икономически промени. Как се променя прочитът на 9 септември и какво означава датата за днешната левица?

По тези въпроси разговаряме с Милко Багдасаров, дългогодишен лидер на БСП в Кърджали и познавач на историческата памет и позициите на българската левица.

Според Багдасаров девети септември е дата, която не може да бъде заличена от българската история. Той я определя като повратен момент, който трябва да бъде разглеждан в цялостния контекст на времето.

Девети септември е една дата, която е много оспорвана, много поругавана, но в същото време е много възхвалявана и героизирана,  коментира той.

Милко Багдасаров напомни, че след идването на Отечествения фронт на власт България предприема редица политически промени – провеждат се избори за Народно събрание, референдумът от 1946 г. премахва монархията, а през същата година е приета Конституцията на Народна република България.

Той акцентира и върху последвалото икономическо и социално развитие на страната. Според него през следващите десетилетия България се индустриализира, развиват се машиностроенето, химическата промишленост, металургията и леката промишленост, а значителни инвестиции са направени в образованието и здравеопазването.

Лидерът на БСП определя като едно от важните достижения на социалистическия период стремежа към социално равенство и гарантиран достъп до образование, здравеопазване и труд.

В същото време Багдасаров признава, че периодът не може да бъде разглеждан едностранно.

Имало е грешки, посочва той и определя като проблеми еднопартийното управление, липсата на реална политическа опозиция и разделение на властите, ограниченията върху свободата на словото и пътуванията, както и идеологическото противопоставяне от времето на Студената война.

В разговора Багдасаров направи разграничение между социалната идея и конкретните проявления на политическия режим.

На въпроса може ли да се защитава социалната идея, без да се защитават политическите репресии, лагерите и ограниченията на политическите свободи, той отговаря утвърдително. Според него социалните достижения трябва да бъдат оценявани отделно от политическите практики, които днес са обект на критика.

Сред идеите, които според него остават актуални, той поставя на първо място достойнството на човека, социалната справедливост и стремежа към по-малко неравенства.

Достойнство да има всеки един – това е нещо, което съществува в човешките идеали, казва Багдасаров.

Според него именно усещането за растящо социално неравенство в съвременното общество прави част от тези идеи актуални и днес.

За младите поколения 9 септември трябва да бъде преди всичко повод за познаване и анализ на историята, а не за приемане на готови политически оценки, смята Багдасаров.

По думите му младите хора трябва да могат сами да изграждат позицията си, без да попадат в идеологически крайности.

Той подчертава и значението на паметта за хората, участвали в събитията преди и около 9 септември, както и за жертвите на антифашистката борба.

За левицата датата продължава да има особено значение именно заради връзката ѝ със социалистическите идеи и с борбата срещу фашизма.

Ние сме длъжни днес да се поклоним пред паметта на бойците, които дочакаха 9 септември, казва Багдасаров.

Един от най-старите спорове около датата остава въпросът как трябва да бъде определено случилото се на 9 септември 1944 г.

Багдасаров не приема определението „държавен преврат“ като достатъчно за описването на събитията. Според него става дума за революционна промяна, извършена в контекста на войната и на борбата срещу нацистка Германия и нейните съюзници.

Други го наричат държавен преврат, но държавен преврат към едно управление, което в крайна сметка ни е довело до катастрофа, не е. Превратът е революция в името на хората, заявява той.

В същото време днешният прочит на периода според него не трябва да се основава нито на пълното му идеализиране, нито на пълното му отричане.

Според Багдасаров в обществото съществуват „митове и легенди“ и в двете посоки – както за 9 септември, така и за последвалите 45 години.

Затова, по думите му, периодът трябва да бъде анализиран в дълбочина – както чрез постиженията, така и чрез грешките и ограниченията.

Историческата памет остава разделена, а различните поколения възприемат датата по различен начин. За хората, преживели социализма, 9 септември често е свързан с лични спомени за сигурността, труда, образованието и социалните придобивки. За други той е символ на началото на политическа система, свързана с репресии, липса на политически плурализъм и ограничаване на гражданските свободи.

Именно затова, според Багдасаров, младите трябва да познават фактите и да изграждат собствено мнение.

Фактите са различни на различните места, различни са при различните хора и оттам вече трябва българинът да е подготвен сам да може да изгради своите позиции, обобщава той.

82 години след 9 септември спорът за датата продължава. Но независимо дали тя е определяна като преврат, революция или исторически поврат, събитията от 1944 г. и последвалият период остават неразделна част от историята на съвременна България – история, която продължава да търси своя прочит между паметта, политиката и фактите.

Чуйте повече в прикаченият файл от интервюто на Галина Георгиева с Милко Багдасаров.