Нови пет черни лешояда скоро ще полетят в дивата природа на Източните Родопи

Нови пет черни лешояда се подготвят за живот в дивата природа на Източните Родопи. Птиците са докарани в България от Испания през месец май, в момента се намират в адаптационната волиера край Маджарово, едно от най-модерните съоръжения на Балканите. Тази седмица им предстоят ветеринарни прегледи, които да установят здравословното им състояние. А в рамките на месец след това – първи „стъпки“ или по-скоро „първи крила“ на свобода.

Физически са абсолютно готови, смята д-р Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците. „Оттам насетне е по-важното адаптацията след освобождаването, защото те вътре (във волиерата, б.р.) са добре, движат се, хранят се нормално. Въпросът е вече навън като излязат и се сблъскат и с метеорологичните условия, и с търсенето на храна, и със социализирането с другите лешояди, които са в района. Това вече отнема допълнително време. Но опит от предишните години показва, че до началото на зимата би трябва да са напълно готови, за да могат да се справят и да преминат в следващ етап“, обясни д-р Добрев.

Реинтродукцията на черния лешояд в Източните Родопи се извършва съвместно от фондация „По-диви Родопи“ и Българското дружество за защита на птиците с европейско финансиране. С възстановяването на вида се подготвят и оформят изкуствени гнезда. Черният лешояд е единственият от видовете в Източните Родопи, който гнезди по дървета, а не по скали. 51 са направените изкуствени гнезда и много от тях се припознават и заемат от карталите, както още наричат черните лешояди.

До момента са освободени 40 птици. Наблюденията показват, че въпреки добрите здравословни показатели преди пускането им в дивата природа, навън, на свобода, условията за тях се променят и им се налага да „проходят“ отново, тъй като това са птици, които никога преди това не са обитавали дива природа.

„В началото след освобождаването доста често ги наблюдаваме да спят много близо до мястото. Дори миналата година имахме случаи, в които една част от птиците вечерта се връщаха, тоест преди да нощуват се връщаха обратно във волиерата, кацаха на кацалките вътре, за да са на най-сигурното място, с което са свикнали“, разказа Добромир Добрев. Той уточни, че този период постепенно отшумява и карталите започват да намират най –подходящите за тях места, започват да се приобщават към различни социални групи от птици, които идват да се хранят в района. В рамките на няколко месеца след тяхното освобождаване, стават напълно независими и се справят отлично с условията навън.

Различните видове лешояди имат изградена йерархия, която проличава най-вече при хранене. Първи започват египетските, които се хранят с най-меките тъкани, но и с насекоми около трупа на животното. Следват ги белоглавите, които ядат вътрешностите и „отварят“ животното. След това са черните лешояди, които се хранят с твърдите части на тялото – кожи, сухожилия, по-твърди мускули. Липсващото звено в Източните Родопи е брадатият лешояд. Това е птицата, която на практика довършва трапезата, защото се храни с костите. Природозащитните организации се надяват в следващите години да започне работа и по възстановяването на този вид в региона. Това е труден и дълъг процес, съпътстван от проблеми, предизвикателства и загуба на птици най-вече заради отрови. Такъв беше и последния случай в Централен Балкан, когато загинаха черни лешояди от няколко района на страната и единственият свободен брадат лешояд Боев.

Най-стабилна популация сред лешоядите в Източните Родопи имат белоглавите. „Малко под 160 двойки, което си е рекорд за нашия регион. Тука в българската част на планината. Истината обаче е, че ние гледаме цялата популация, която е и в Гърция, тя общо не надвишава 175 двойки. Което означава, че видът много бавно се възстановява, като тук говорим за един период от 40 години почти“, обясни Добромир Добрев.

При египетския лешояд, който е световно застрашен вид, след години на колебания и загуби, в момента в Източните Родопи се наблюдава „едно плато. Тоест видът се задържа на едно ниво на популацията, което е малко под 30 двойки. И това за последните години за нас е голям успех, тъй като от 2023 година, откакто доста сериозно правим научни изследвания и проучваме вида не само тук България, но и по миграционния път, знаем, че видът бе стигнал много критичен минимум между 2012-та и 2020-та, когато при нас двойките бяха под 20 останали“, коментира д-р Добрев.

Според него при черните лешояди ситуацията в Източните Родопи също е интересна. В района видът никога не е изчезвал, но последният гнездящ на българска територия е регистриран през 1993 г. в района на Студен кладенец. „Оттам насетне птиците, които при нас се срещаха, бяха птици, които се размножават в Гърция - на почти по-малко от 30 км от българската граница, където се намира Национален парк „Дадя“  и единствената до много скоро време съществуваща активна колония на вида на целия Балкански полуостров… Към момента при него ситуацията е такава, че от 2016 г. в Стара планина започнаха усилия за връщане на вида от нашите колеги от „Зелени Балкани“ с птици от Испания. А ние тука в нашата част на планината – за Източни Родопи говорим, започнахме през 2021 година най-активната част от работата си. Целта е да подпомогнем популацията в Гърция, която през последните 40 години за нещастие стои на едно ниво“, обясни д-р Добрев. Той уточни, че пожарите и отровите в „Дадя“ са довели до сериозни загуби за черния лешояд, който в момента наброява между 30 и 40 двойки в Гърция.

Хубавото е, че птиците не признават граници и тези, които са пуснати в българската част на Източните Родопи – вече 40 на брой, се намират с тези, които гнездят в гръцката част на планината и създават нови двойки.

Сред успехите, които БДЗП отчита тази година, са именно сформираните „интернационални“ двойки. „Тази година отбелязваме абсолютен връх и се надявам да продължаваме така. Имаме осем двойки, регистрирани тука при нас в района на град Маджарово, и още четири двойки от птици, които сме освободили тук при нас, но загнездиха в Гърция. Така че можем да кажем, че общо от нашите 40 птици, които сме освободили до момента, вече имаме сформирани 12 двойки, което за нас е грандиозен успех“, каза д-р Добромир Добрев.

И още позитивна статистика – тази година две от двойките успешно измътиха по едно яйце, от които се излюпиха първите свободни черни лешоядчета в българската част на Източните Родопи. Птиците вече летят. И още – младите двойки картали харесват създадените в последните години изкуствени гнезда и се настаняват в тях.

Лешоядите в Източните Родопи имат огромен шанс, но той е функция на човешкото отношение, смята Добромир Добрев: „Ако ние не опазваме националното си богатство, няма кой да го стори вместо нас. Така че, ако хората опазват птиците, те със сигурност имат бъдеще тук. Най-малкото защото през годините е доказано, че при нас районът е може би един от най-подходящи места изобщо в цяла Европа.“