18 декември 1913 г. е рожденият ден на първото училище в Кърджали

15 септември – първият учебен ден е много тържествен момент в живота на всяко дете и неговото семейство. А как е било някога, в началото?

18 декември 1913 г. е първият учебен ден в първото училище в Източните Родопи, създадено след освобождението на региона по време на Балканската война. Една 21-годишна учителка – Параскева Ванкова, един училищен инспектор – Кирил Ванков, и осем деца поставят началото на светското образование в Кърджали.

Двамата имат поставена задача от Министерството на образованието - да дойдат и да проучат каква е обстановката в този регион, като току-що освободен, дали има деца и да създадат първото училище, както и първото читалище.

 „Те пристигат към края на октомври месец и началото е много трудно, защото в този регион и в Кърджали никога не е съществувало българско светско училище. Те имат нелеката задача да намерят ученици, да намерят сграда, да намерят способи и така да започне и да се отвори първото българско училище. Това се случва доста трудно, но те са млади, добре образовани и с голямо желание“, разказва Светла Михайлова, уредник „Нова история“ в Регионалния исторически музей в Кърджали.

Така първото училище в Кърджали и Източните Родопи се открива малко преди Коледа на 1913 г. Първите ученици са осем деца, „които доста трудно са събрани, защото тогава в Кърджали се гледа с недоверие, със страх, особено към една учителка, която е жена. И в същото време е твърде млада - тя е на 21 години и е трябвало да се справи с много фанатизъм, неразбиране. Но с нейната упоритост, трудолюбие, с любовта към децата, тя успява да събере осем деца. Това са основно на кмета, на офицери, които са в града, на администрация, на няколко семейства, като шивачи, които идват от Петково и от Смолянско“, припомня фактите Светла Михайлова.

По-късно същата учебна година – в началото на 1914-та, се записват и десетина еврейски деца, а пролетта постъпват и още осем нови ученици. Така първата учебна година завършват 26 деца.

Училището започва да расте и през втората година от неговото съществуване е открит прогимназиален клас, децата се увеличават, недоверието изчезва и местните хора започват да посрещат Параскева Ванкова с „Добре дошла, учителко!“. Искрата на знанието е запалена в Кърджали и Източните Родопи, а Параскева Ванкова остава завинаги в летописа като първата учителка.

Въпреки че остава в района само две години и след това заминава със съпруга си Кирил Ванков, за да работят и живеят във Варненско, Лом, София, Кърджали остава завинаги в сърцето на Параскева Ванкова.

„След смъртта на съпруга си тя живее известно време при дъщеря си в София, но отново се връща в Кърджали през 1966 година, след като чува по радиото репортаж за първия учебен ден в училище „Отец Паисий“ в Кърджали, което е приемник и наследник на първото светско училище. Тя се обажда и изпращат специално кола, за да я вземат за първия учебен ден. Посрещната е много тържествено, с почит и уважение. И така тя решава да се върне. В последните дни от живота си е настанена в старчески дом в Кърджали, където и почива. Но през цялото това време не е останала сама и самотна. Постоянно покрай нея са ученици и учители. Тя се радва на внимание и уважение и избира да бъде погребана в Кърджали“, разказва Светла Михайлова.

Паметта й се тачи и до днес. Всяка година ученици от СУ „Отец Паисий“ почитат делото на Параскева Ванкова и се грижат гробът й да не бъде заличен, а споменът за Първата учителка в Първото светско училище, създадено от нея и съпруга й Кирил Ванков, да е жив за поколенията.