В Домище училищният звънец отдавна е замлъкнал, останали са само спомените

В кирковското село Домище от години не бие училищният звънец. Дворът и класните стаи са потънали в тишина. Същата е съдбата и на детската градина.

А някога в двете сгради е кипял живот. В края на 60-те години училището и детската градина са посещавали около 40 деца. Сред учениците е бил и настоящият кмет на Домище Славчо Гюдюлев. Днес той си спомня за своя първи учебен ден и за ученическите години.

„Имаше опъване на уши, строгост и контрол“, разказва Гюдюлев.

Децата били с униформи – черен панталон, бяла риза и вратовръзка- синя за чавдарчетата и червена за пионерчетата.

Денят започвал със строяване в училищния двор и задължителна физзарядка. След звънеца учениците влизали в класните стаи – под строй.

„Вътре не се чуваше нищо, само учителят се чуваше как говори“, спомня си днес Славчо Гюдюлев. 

Учителите са водили учениците на излети, играели са на народна топка, „сляпа баба“ и други игри  „...сега всичко е интернет“, казва някогашният ученик.

Годините били бедни, но децата от онова време отрано познавали труда. По-малките нижели тютюн, а по-големите го берели.

„Сиромашки години бяха, но боза и баничка струваше 20 стотинки“, казва кметът.

Днес училището и детската градина в Домище са празни. Няма детски гласове, няма строяване в двора, няма звънец. Останали са само спомените на хората, които са учили там – за едно време, когато училищният двор е събирал десетки деца, а животът в селото е кипял.

Какво още разказа Славчо Гюдюлев чуйте в прикачения звуков файл.