Какво доведе до лошите резултати от PISA на българските ученици?

Последните резултати от международното изследване PISA разкриха тревожна тенденция за българското образование — близо 60% от 15-годишните ученици в страната са функционално неграмотни по четене и математика. За коментар по темата потърсихме експерт.

Йоана Димитрова е от Фондация „Заедно в час“. Тя има 8-годишен опит като преподавател по история и философия, но в момента е част от екипа на фондацията, която от години работи за по-качествено преподаване, обърнато към изграждането на умения за живота.

Функционалната неграмотност не означава просто липса на умения за четене и писане, посочи Димитрова. Според нея проблемът е много по-дълбок:

"Функционалната неграмотност не означава „Аз не мога да чета и да пиша“. Означава, че аз не мога да боравя с информация, за да вземам елементарни решения, свързани с ежедневието. Не мога да разбирам онова, което чета в дълбочина или неговата основа, да вземам информирани решения спрямо това, което пристига към мен, просто защото не го разбирам."

Димитрова подчерта, че факторите, довели до лошите резултати на българските ученици, са комплексни. Изследването показва сериозна липса на интерес и ангажираност сред учениците в образователния процес.

"Около 41% от учениците споделят, че не слушат учителя, при 29% средно за останалите страни. Освен това 42% от 15-годишните са пропуснали поне един цял ден училище в седмицата на изследването. Това е сериозен скок спрямо дванадесетте процента през 2022 г.", коментира Йона Димитрова.

Друг проблем според експерта е пренатоварената учебна програма. Системата е насочена към натрупване на факти, а не към тяхното осмисляне.

"Нашата система не подготвя учениците ни за практически прилагане на знания и създаването на умения, които ще са им полезни в живота, а по-скоро за събиране на знания, без влизането им в дълбочина.", посочи Димитрова.

Според нея и учителите са недостатъчно подготвени да се справят с новите предизвикателства.

Примерите от държави с високи резултати в PISA, каквито са скандинавските, показват, че ключът се крие в проектно-базираното обучение, работата в екип и развиването на критично мислене, а не в прекомерното количество домашни работи например.

По отношение на навлизането на изкуствения интелект във всекидневието на учениците, Димитрова посочи:

"Няма значение дали сме готови или не, изкуственият интелект вече е факт и той вече е в класните стаи. И тук нашата отговорност и роля ще бъде да обучим и да насочим учениците сами да открият своите методи за критично мислене и за работа с него, за да не се превърнат точно в тези зомбита, за които говорим."

Промяната в българското образование трябва да се случи на системно ниво — чрез реформа в учебните програми, непрекъсната подкрепа и обучения за учителите, за да бъдат подготвени младежите за предизвикателствата на 21. век, смята експертът.

Интервюто с Йоана Димитрова от Фондация „Заедно в час“ може да чуете в звуковия файл.